Действието се връща назад.
Разбираме, че Юсуф е помолил Сехер да сложи пръстена обратно. Той е казал на леля си, че тя може и да не си спомня, но чичо му много я обича. И ако тя носи този пръстен, значи всичко ще бъде наред, тя ще започне да си спомня.
В момента Сехер се замисля: „Не му казах защо си поисках пръстена обратно. Може би трябва да отида и да му обясня, че Юсуф ме помоли да го сложа отново на ръката си.“
В същото време, в хола, Яман седи замислен. Поглежда сватбената си халка и устните му се разтягат в лека усмивка. Фактът, че Сехер е поискала своя пръстен, го кара да вярва, че нещата между тях ще се наредят. Бавно, но сигурно.
Сехер написва бележка на Яман, в която му обяснява, че си е поискала пръстена обратно, защото Юсуф я е помолил и я оставя на бюрото на Яман. Малко по-късно в кабинета влиза Неслихан. Тя чисти и подрежда внимателно вещите на Яман. Докато прибира документите му, без да забележи, бележката се приплъзва и изчезва между страниците на една от папките…
Действието прескача във вечерта. Яман е при Юсуф. Малкото момче, развълнувано, му показва рисунката на Айкю, като казва, че леля му му е помогнала и гордо сочи панделката, която Сехер е нарисувала.
– Чичо, ти видя ли? Леля отново носи пръстена – казва Юсуф с приповдигнат тон и блясък в очите.
– Да, юначе! Оттук нататък всичко ще става още по-добре – уверява го той.
Юсуф кима убедено.
– Леля непременно ще си спомни! – казва с увереност, която само едно чисто детско сърце може да притежава.
В същото време в стаята си Сехер гледа объркано пръстена и си казва: -Заради теб, Юсуф! Той сигурно не е прочел бележката ми, не е разбрал, че сложих пръстена заради Юсуф.
