Сехер излиза от пробната, облечена в бялата рокля, и застава пред голямото огледало. Платът нежно обгръща тялото ѝ, а меката светлина в бутика кара роклята да изглежда още по-ефирна. За миг тя се взира в отражението си, усещайки странно вълнение в гърдите си.
Яман стои зад нея, очите му не могат се откъсват от нея. Той бавно вдига ръце и ги поставя на талията ѝ, докосването му е нежно. Гласът му е топъл и искрен:
– Колко си красива!
След миг ръцете му се плъзват нагоре и нежно обгръщат раменете ѝ. Той не осъзнава, че този прост жест предизвиква буря от емоции в Сехер.
Тя мигновено се напряга. Всяка фибра на тялото ѝ крещи да се отдръпне, но тя остава на място. Дъхът ѝ секва за миг, а сърцето ѝ забива лудо.
Яман усеща напрежението ѝ и се опитва да я успокои.
– Всичко ще бъде наред.
Но тези думи не я успокояват. Напротив. Гневът ѝ кипва. Сехер рязко се обръща и го поглежда право в очите. В тях се отразяват всички онези емоции, които не може да изрече.
– Повече никога не ме докосвай така! Никога!
Гласът ѝ е остър като бръснач. Яман отстъпва крачка назад, шокиран от силата на реакцията ѝ. Той я гледа, сякаш не може да повярва, че чува това от жената, която обича.
– Защо направи това? – пита гневно Сехер – Защото сложих пръстена ли? Аз ти оставих бележка! Аз сложих този пръстен отново само за да не разстройвам Юсуф! Това е единствената причина! – избухва Сехер. – – Моля те, повече не прави така! Аз дойдох тук с теб само заради Юсуф! Преди малко говорих с г-жа Адалет, тя ми каза колко е щастлив! Аз правя всичко заради племенника си!
Дишането ѝ е накъсано, но тя не спира.
– За да бъде той щастлив! Може никога да не стана предишната, но се старая с цялата си сила заради него! Разбери правилно старанията ми!
Очите на Сехер проблясват от гняв, но и от нещо друго – от болка. Яман усеща как всяка нейна дума се забива като стрела в сърцето му.
– Защо ме притискаш?! – пита Сехер, а гласът ѝ трепери. – Нима не можеш да разбереш в какво състояние съм? Да, ние сме женени, но сега ти за мен си непознат!
Яман е в шок. Той преглъща трудно. После с глас, натежал от неизказани емоции, казва:
– Всичко ще бъде както ти кажеш.
Очите на Яман за миг се вглеждат в нейните, сякаш се опитват да ѝ кажат нещо, което думите не могат. След това се обръща и бавно напуска бутика.
Сехер остава сама пред огледалото. Диша учестено, сърцето ѝ блъска в гърдите ѝ.
Не осъзнава, че роклята, която носи, поразително прилича на онази, в която се омъжи за Яман.
Но той я помни… А сега тази болка го раздира, защото някога тя беше негова, а сега… сега тя дори не го помни.
