След като преоблича Али, Хира отива в кабинета на Орхун, за да поговорят.
– Защо постъпи така? – пита я Орхун.
– Заради Али! – отвръща Хира спокойно. – Когато казах, че сме се сдобрили, ти разбра, че е заради него. Длъжни сме да направим това… поне докато се възстанови напълно!
– И какво точно предлагаш? – пита Орхун.
Хира не е подготвена за този въпрос.
– Кажи ми открито какво мислиш? – настоява той
– Ще се държим като двойка, която се е сдобрила и отново е заедно – отговаря тя след кратко мълчание. – Щастлива семейна двойка. Трябва да го направим заради Али! Иначе той няма да оздравее.
– Предлагаш да си играем семейство ли? – пита Орхун.
– Така е! Това ще е игра… Прав си! – признава Хира. – И за мен е трудно, но ще го направим заради Али. Ще изиграем тази роля, за да бъде той щастлив!
– Добре! – съгласява се веднага Орхун.
– Трябва да повярва, че сме щастливи, за да се почувства по-добре! – продължава Хира. – Ти добре ли каза?
Хира се изненадава, че Орхун е взел решението толкова бързо.
– Да, съгласих се – потвърждава Орхун. – Това е най-доброто за Али. Ще се държим сякаш нямаме никакви проблеми… сякаш никога няма да се откажем един от друг.
– Ти никога не си ме обиждал, аз никога не съм ти се сърдила – добавя Хира с леко трепване в гласа.
– Ние се вслушваме в думите на другия. Проявяваме разбиране. Нека опитаме – предлага Орхун.
Хира мълчи.
– След като си намислила да играем на семейство, сигурно вече си предвидила и следващата стъпка – продължава той. – Какво ще правим като влюбена двойка, която току-що е осъзнала чувствата си?
– Ами… всъщност мисля просто да се държим така, че той да повярва, че сме щастливи… – казва Хира плахо.
– Това е така, но не е достатъчно само да говорим – казва Орхун, наблюдавайки реакцията ѝ. – Трябва да направим нещо! И имам идея… но ще трябва да внесем някои промени.
