Разстроена, тя излиза на терасата, опитвайки се да се успокои. Вятърът разрошва косата ѝ, но не успява да охлади бушуващите емоции в сърцето ѝ.
След малко Яман също излиза. Забелязва, че тя плаче. Приближава се бавно, без да я плаши, и заговорва с нежен глас:
– Не е нужно да се обвиняваш. Не си спомняш какво направи тази жена с нас.
Сехер изтрива сълзите си с ръка, но гласът ѝ трепери, когато отговаря:
– Ти възстанови снимката на майка ми и я постави в рамка… – очите ѝ отново се насълзяват. – Когато намерих тази снимка… След като Юсуф каза, че е болна и е заминала надалеч, исках да направя нещо хубаво, за да ти покажа, че се опитвам.
Яман я поглежда с разбиране.
– Виждам, че се опитваш.
– Съжалявам, че те нараних… – прошепва тя. – Но ти виждаш, всички видяха… не се получава. Не мога да си спомня! Напразно се опитваш, напразно чакаш да възвърна спомените си! Аз съм голямо разочарование за теб!
Яман отговаря твърдо:
– Не. Някъде вътре в теб все още е предишната Сехер. Твоята задача е да я намериш и да я изведеш на повърхността. А ние ще ти помогнем да го направиш.
Очите на Сехер проблясват от болка и гняв.
– Не! Сехер вече не е там! За теб аз съм просто загуба на време! Разбери го! Предишната Сехер си е отишла завинаги – и от теб, и от мен! Разбери! Аз не съм предишната Сехер! Никога повече няма да стана като преди! Аз съм друга! Нищо не си спомням! Нищо не се получава! Разбери го!
Яман усеща как гневът и болката я разкъсват отвътре. Той пристъпва напред и спокойно казва:
– Спокойно. Ти си уморена и разстроена, затова не можеш да мислиш разумно. Ти просто си направила грешка, защото не си знаела. Това е всичко.
Сехер поклаща глава, а сълзите ѝ се стичат по лицето.
– Не! Това не е първата ми грешка и няма да е последната! – вика тя. – Всеки път ще се разочаровате от мен! Защото всички вие чакате предишната Сехер! Но аз… аз не ви познавам! Аз съм като непозната сред вас! Не съм от вашия свят и ние трябва да приемем това! Няма друг изход!
