Връщаме се в имението. В уютния салон Афифе, Перихан и Еда пият кафе, а във въздуха витае привидно спокойствие.
– Е, Афифе, момичето се върна в имението, но не разговаря с никого. А и днес отиде някъде съвсем сама – отбелязва Перихан.
– Да! Отсега нататък всичко ще бъде различно! – заявява Афифе с увереност в гласа.
Еда се усмихва доволно чувайки тези думи.
В този момент при тях идва Нуршах.
– Къде е брат ти? – пита я Афифе.
– Отидоха с Али на кея – отговаря Нуршах
Афифе сбръчква леко вежди, но преди да каже нещо, Еда въздъхва престорено.
– Боже, боже… защо не взеха и Хира с тях? – подхвърля с подигравателна нотка. – Може би психоложката е препоръчала така!
Нуршах я поглежда намръщено и поклаща глава.
– Не вярвам! По-скоро батко и Хира са леко скарани – отговаря Нуршах.
Афифе оставя чашата си и се изправя.
– Еда, отдавна искаше да отидем по магазините. Днес съм в настроение, така че приготви се, тръгваме! – заявява Афифе.
Очите на Еда заблестяват от радост.
– Лельо Афифе, това е прекрасна идея! – възкликва въодушевено.
– Хайде, Нуршах, ела и ти! – добавя Афифе, хвърляйки ѝ бърз поглед.
– Не съм в настроение… – мърмори момичето.
Афифе свива устни, а в гласа ѝ няма място за възражения:
– Ще дойдеш!
