Действието прескача.
В салона Хира и Нуршах си говорят.
– Много се радвам, че с батко се сдобрихте! – казва Нуршах на Хира. –Атмосферата в имението се подобри!
– И Али е щастлив, че прекарваме време заедно! Важното е той да е добре! – отвръща Хира.
Хира улавя студените погледи, които ѝ отправят, и решава да се оттегли.
– Ще приготвя обяда на Аличо – казва тя и става, готова да излезе.
– Седни! – заповядва ѝ рязко Афифе. – Време е за чай! Колко време мина, а още не си свикнала! В това имение има правила, които всички трябва да спазват! Щом и ти вече си в този дом…
– Както желаете! – отговаря Хира спокойно и отново сяда на дивана до Нуршах.
В този момент влиза Гюлнур, носейки поднос с прибори.
– Защо няма прибори за Хира? – пита Нуршах, поглеждайки изненадано.
– Икономът каза, че за нея има специални – отвръща момичето с леко смутен тон.
Миг по-късно Шевкет се появява, носейки чиния с бюрек, предназначена единствено за Хира.
Споменът за хляба, който бе приготвила за Нихан, нахлува в съзнанието ѝ.
Погледът му веднага пада върху чинията пред Хира, а лицето му се напряга.
– Какво значи това? – пита гневно, като приковaва майка си с поглед.
– Аз пожелах! – отвръща Афифе хладно. – Ти може да си забравил, Орхун, но аз още не съм! Все още помня какво направи тя и защо дойде в имението! Нито ще забравя, нито ще ѝ позволя да забрави!
Перихан и Еда се споглеждат доволни.
Очите на Орхун проблясват от гняв, но той не казва нищо.
– Да ви е сладко! – добавя саркастично Афифе и тръгва към стаята си.
Ядосан, Орхун я последва.
Хира веднага става и тръгва след него.
Настига го точно преди да влезе в стаята на майка си.
– Моля те, не го прави! – прошепва отчаяно, хващайки го за ръка.
Орхун рязко се обръща към нея.
– Дръпни се от пътя ми! – нарежда ѝ Орхун.
Хира не помръдва.
– Моля те! – настоява отново. – Какво се разбрахме? Заради Али, не казвай нищо на майка ти! Аз разбирам болката ѝ…
– Всяко нещо си има граници! – заявява Орхун твърдо. – А тя отдавна ги прекрачи!
– Няма значение! Напрежението не помага на никого, особено на Али! Нали се разбрахме, че ще спрем споровете? Трябва да пазим Али в такива моменти! Права ли съм?
Орхун я гледа дълго. Накрая кима бавно.
Зад вратата на стаята си Афифе чува целия разговор. Очите ѝ се присвиват от яд, а устните ѝ се извиват в горчива усмивка.
– Превърнал си се в марионетка, Орхун… – прошепва през зъби. – Паднал си толкова ниско, че да слушаш една робиня! Върти те на пръста си! Жалко…
