Кенан пристига в дома на Мерием и е шокиран.
Погледът му попада върху сцената пред него: Рашид, се привива от болка на пода… Асие, все още държи окървавения нож в треперещата си ръка… А Мерием, седи на земята, опитваща се да си поеме въздух.
Кенан идва на себе си и се втурва към Рашид.
– Мерием, бързо, донеси кърпа, за да притиснем раната! – крещи той, но гласът му сякаш не достига до нея.
Мерием се държи за гърлото, очите ѝ са широко отворени, изглежда сякаш не на себе си.
Кенан се изправя, сграбчва я за раменете и я разтърсва леко.
– Мерием, погледни ме! Тук съм! Ще се справим! – гласът му е твърд, но същевременно пълен с нежност. – Сега ми донеси кърпа, за да спрем кървенето!
Мерием преглъща тежко, после бавно се изправя и тръгва за кърпи.
В този момент Рашид изпъшква и стене отчаяно.
– Кенан… не ме оставяй! Умирам…
– Добре! Ще се оправиш – отвръща му Кенан. – Тук съм, не се предавай!
Мерием се връща с кърпата и веднага му я подава.
– Погрижи се за леля Асие! – нарежда Кенан, докато притиска кърпата върху раната на Рашид.
Мерием се обръща към майка си.
– Мамо, остави ножа! – гласът ѝ е пълен с отчаяние.
Асие не реагира. Сякаш дори не чува думите на дъщеря си.
Мерием посяга и със сила дърпа ножа от ръката ѝ. В следващия миг Асие залита назад… и припада.
Кенан незабавно вади телефона си и звъни на Бърза помощ.
Кенан и Мерием пристигат заедно с Рашид в болницата.
Кенан не оставя Мерием и за секунда сама. Мерием му разказва как се е стигнало до тук.
Лекарите излизат и ги уведомяват, че животът на Рашид е извън опасност.
Мерием изпуска тежка въздишка – сякаш едновременно от облекчение и страх.
Тогава в коридора се появява полицай.
– Дойдох да взема показания.
Кенан се изправя, но полицаят се обръща към Мерием.
– Баща ви все още не е в състояние да говори, затова ще трябва да разкажете вие какво се случи.
Мерием вдига поглед към него. В очите ѝ няма страх, няма колебание.
– Аз… Аз намушках баща си с нож.
Кенан я поглежда шокиран
