В същото време двете усойници, Еда и Перихан, заедно с Афифе, седят на верандата и пият кафето си с доволни усмивки. Атмосферата около тях е спокойна, а в очите им проблясва злорадство.
– Каквото и да е направила Хира, успяла е да вбеси Орхун – отбелязва Еда, оставяйки чашата си на масата. – А всички знаем, че той е безкомпромисен.
В този момент на верандата излиза Нуршах.
– Какво е станало с батко и Хира? – пита тя с напрегнато изражение.
Перихан се усмихва леко и кръстосва ръце.
– Орхун отпраща Хира от имението – съобщава с престорена небрежност.
Очите на Нуршах се разширяват от изненада.
– Отпраща ли я?! Как е възможно?! – възкликва тя. – Нали се сдобриха?
Еда се засмива подигравателно.
– Е, това е Хира… Никога не знаеш какво може да направи – казва със самодоволна нотка в гласа. – Орхун не ѝ позволи да остане, дори заради Али.
– Беше толкова ядосан – добавя Перихан, поклащайки глава.
Афифе оставя чашата си и се обляга назад с блажено изражение.
– Беше ясно, че ще стане така – изрича с неприкрито задовлство. – Най-накрая брат ти започна да вижда истината.
Очите ѝ проблясват със задоволство, докато отпива още една глътка кафе
Междувременно Хира се връща в кабинета при Орхун. Очите ѝ блестят от гняв и разочарование.
– Али е чул целия ни разговор – казва тя с треперещ глас.
Орхун не отговаря. Стои неподвижно, загледан в една точка.
– Трябваше ли да се разстройва така?! – повишава тон Хира, вече неспособна да сдържа гнева си. – Защо го направи? Защо беше толкова настоятелен?! Съсипан е! Не ти ли е жал за него?!
Орхун рязко вдига глава и пристъпва към нея. Приближава се застрашително близо, но гласът му остава хладен и уверен.
– Прекарах детството си, вярвайки в една лъжа. Али трябва да знае истината! Дори и да боли. Дори и да е наранен, трябва да го приеме! Много по-лошо е да го оставиш да вярва в една лъжа!
Хира кипва. Очите ѝ се пълнят със сълзи, но този път не от слабост, а от гняв.
– Разбира се, че щях да му кажа! – избухва тя. – Щях да се сбогувам, но не така!
Тя поглежда поглед към бюрото. Вижда счупената химикалка, преобърнатата снимка на тримата…
– Не и като разрушаваш всичко! – казва Хира с болка в гласа.
В този момент влиза при тях Гюлнур и им съобщава, че е дошъл психолога за контролен преглед на Али.
Настъпва напрегнато мълчание.
– Добре, че сега дойде психологът… – казва Хира, поемайки си дълбоко дъх. – Може би ще ни даде някакъв съвет.
Орхун остава загледан в нея, но не казва нищо.
След известно време вратата на стаята на Али се отваря и психологът излиза. Орхун я кани в кабинета си.
Психологът гледа сериозно Орхун и Хира. В гласа ѝ се усеща загриженост.
– Али не изглежда никак добре – казва тя. – Върнал се е в изходна позиция. Голямо нещастие е за него да научи по този начин, точно в такъв деликатен момент, че се развеждате.
– Така или иначе щеше да разбере истината – отвръща Орхун хладно. – Нямаше да го лъжем.
Психологът поклаща глава.
– Да, но можеше да научи в по-подходящ момент. Когато се съвземе малко повече – казва психолога. Вижте, Али е преживял много трудности. Невъзможно е да понесе още една травма, докато все още не се е възстановил от предишната. Али има нужда от вашата подкрепа, за да се възстанови. Ако отложите раздялата си, това би му помогнало да се стабилизира и върне към нормалното. В противен случай ще бъде много трудно.
– Колко дълго може да продължи възстановяването? – пита Орхун.
– Не може да се каже със сигурност. – Психологът го поглежда сериозно. – Трябва да се следи напредъкът му. Може да отнеме месец, може и година. Не знам. Но според мен няма друг начин Али да се възстанови.
Психологът си тръгва. Хира и Орхун остават сами.
Хира нарушава тишината първа.
– Какво ще правим сега?
Орхун не отговаря веднага. Стои с гръб към нея, погледът му е прикован в прозореца.
– Ти няма да направиш нищо. Аз ще го направя. –Тонът му е категоричен. – Сам.
Хира се напряга.
– Как така? – пита тревожно.
Но Орхун не ѝ дава отговор. Просто излиза от кабинета, оставяйки я сама с въпросите си.
Хира сяда съсипана на един от столовете в кабинета. При нея влиза Нуршах.
– Какво каза психоложката? – ппита Нуршах.
Хира вдига поглед към нея, но очите ѝ са празни.
– Али има нужда от време… – казва с пресипнал глас. – Много време…
Замълчава, преглъща тежко, сякаш думите засядат в гърлото ѝ.
– Трудно е… – добавя Хира – Много трудно…
В същото време Орхун се качва в спалнята.
Той се разхожда напрегнато, прокарва ръка по лицето си и вперва поглед в далечината.
– Как ще стане това? – пита се Орхун, а след това вади телефона от джоба на сакото си и се обажда на секретарката си и я моли да намери нов психолог за Али.
Междувременно, след като Мерием признава, че тя е намушкала баща си, е арестувана и вкарана в ареста.
Кенан влиза при нея. Очите му са пълни с тревога, но изражението на Мерием остава непоколебимо.
– Решението ми е окончателно. Не си хаби думите – заявява тя твърдо.
Кенан я гледа напрегнато.
– Опитваш се да защитиш майка си. Веднъж вече се хвърли в огъня, за да защитиш баща си, но този път няма да го допусна! – заявява Кенан.
Мерием свежда поглед.
– Нямам друг избор. Не мога да пратя мама в затвора… – казва Мерием.
– Ако при разпита кажеш това, което ми разказа, ще настоявам пред съда, че е било самозащита – казва уверено Кенан.
Мерием поклаща глава.
– Не. Няма гаранция! Може да не успееш да спасиш мама… – отвръща Мерием.
Кенан я поглежда право в очите.
– Колкото мислиш за майка си, толкова трябва да мислиш и за Нефес! – припомня ѝ. – Какво ще стане с нея? Ще я оставиш без майка? Кажи ми, наистина ли ще я оставиш сама?
Очите на Мерием се насълзяват.
– Мама е болна! Ако влезе в затвора, ще умре… – изрича с мъка. – Не мога! Кенан, върви си… Нищо не може да се направи! Ще стискам зъби!
– Винаги има какво да се направи! – казва твърдо. – И аз ще намеря решение! Ами ако баща ти даде показания, че е било инцидент? Тогава никой няма да бъде съден!
Мерием се засмива горчиво.
– Баща ми? Едва ли ще иска да ме спаси след всичко, което се случи… – отвръща с тъга. – Напротив! Когато се събуди, ще ни намрази още повече! Единственото, което му трябва, е да потвърди, че аз го направих, а не мама…
– Няма да стане така! – заявява Кенан. – Изпратих Шебнем в болницата. След като баща ти се събуди, тя ще ми се обади. Аз ще направя всичко възможно, за да го убедя да даде правилните показания.Мерием, той ми го дължи!
По-късно Рашид се събужда, а Кенан го моли да каже на разпитващия полицай, че е било просто инцидент.
Рашид казва на полицая, че в момента не може да си спомни защото много го боли глава.
Какво е намислил Рашид?
Скоро ще разберете….
ИЗТОЧНИК: PoTV.bg
Заповядайте в нашата ФЕЙСБУК група – ТУК там ще намерите всичко за любимите си сериали.
