Али разговаря с Дуйгу в полицейското управление.
– От вчера нещо не ми дава мира – казва той замислено. – Мисля, че човекът, който стои зад случая с Ясемин, те познава добре. Той знае какво се случва в живота ти. Вероятно е наясно, че сестра ти е изчезнала и че я търсиш от дълго време.
Дуйгу се напряга. Али среща погледа ѝ и продължава с по-сериозен тон:
– Който и да е заложил този капан за Ясемин, може би се опитва да ти навреди. Сигурен съм, че е наясно колко много ще те нарани нейният арест.
– Кой може да е той? За кого мислиш? – пита Дуйгу.
Али се колебае за миг, после казва уверено:
– Мисля, че той стои зад всичко това.
Камерата ни показва Волкан, който чува разговора им и се напряга, като си мисли, че Али визира него.
Дуйгу го гледа въпросително, а Али добавя:
– Ертурул.
Волкан си отдъхва.
– Знаем, че той има проблем с теб – продължава Али. – Ясемин е работила за него. Когато разбра, че е твоя сестра, реши да ти отмъсти чрез нея. В края на краищата не е трудно да създадеш конспирация срещу някого, който работи за теб.
– Прав си. – отвръща Дуйгу. – Не бях се замисляла за това преди, но звучи логично. Трябва да се съсредоточим върху тази следа.
Волкан, без да каже и дума, бавно закопчава якето си и се отправя към изхода на полицейското управление. В коридора усеща силен световъртеж, залита леко, опитвайки се да се задържи на краката си. Притваря очи, поемайки дълбоко въздух.
– Не само че се въртиш около Дуйгу, но и ровиш в този случай, комисар Али… – говори сам на себе си Волкан със злобна усмивка. – Приближаваш се, но знай, че копаеш собствения си гроб. Тази вечер ще приключа с теб. Наслаждавай се на последните си часове.
