Яман се прибира, а Сехер остава сама на терасата. След малко идва Зия.
– Сехер, добре ли си? – пита загрижено, приближавайки се към нея.
Тя кима с глава, но не отговаря.
– Много си леко облечена, ще настинеш, не стой тук! – настоява той.
– Не… харесва ми да съм на въздух – отговаря Сехер..
Зия я наблюдава за миг и после пита:
– Успя ли да си спомниш нещо?
– Не… – казва с болка в гласа Сехер. – Не мога да си спомня… но разбрах, че обичам яйца. За съжаление, не защото си спомних… а защото ги опитах.
Зия я поглежда с любопитство.
– Ти ли готви?
– Не… той. – Очите ѝ за миг се насълзяват. – За да ми помогне да си спомня, той приготви всички възможни варианти на яйца… Само защото му казах, че не знам дали обичам яйца.
Зия се усмихва.
– Да… Яман ще направи всичко за хората, които обича. – Гласът му става по-сериозен. – Сехер, той те обича повече от всичко на света. Заради теб би направил всичко!
Сехер се замисля. След миг го пита:
– Г-н Зия, мога ли да ви задам един въпрос?
– Разбира се! Питай всичко, което искаш.
– Ние с него… бяхме ли много близки? – пита Сехер.
– Не, вие не бяхте просто близки… – отговаря Зия. – Вие бяхте като едно цяло.
