Обратно в двора.
Орхун и Хира подкрепят Али, докато го учат да кара колело, като не спират да му дават съвети.
– Когато караш колело, вярвай на очите си – казва Хира. – Да не те подведат чувствата.
– Чувствата може да те подведат – отвръща Орхун. – Но също така можеш да си направиш погрешни изводи.
Хира се готви да възрази, но вижда как Али ги наблюдава с интерес. Усмихва се и вместо това казва:
– Най-добре е Аличо сам да вземе решение. Когато се научи да кара колело, ще каже – аз ли бях права или ти?
– Не се съмнявам, че Аличо ще се вслуша в моите думи! – казва уверено Орхун.
– А нея, нали също щеше ли да научиш? Нали така ми обеща? – подсеща Али вуйчо си с нетърпелив глас.
– Аз слизам – казва Али и слиза от колелото като поглежда към Хира.
– Ще ме научи, но някой друг ден – усмихва се тя. – Хайде, да продължаваме!
Аличо хвърля бърз поглед към вуйчо си, търсейки потвърждение.
– Ще я науча – кимва Орхун, после добавя с лека усмивка – но това колело е малко за нея.
Али изглежда разочарован.
Хира веднага усеща промяната в настроението му, прегръща го и казва:
– Да, това колело е малко за мен… но ако извадим колелото на леля ти, може и да опитам!
Очите на Али блясват от вълнение.
Орхун без колебание донася колелото на Нуршах и помага на Хира да се качи. Държи я здраво, за да не падне.
– Много си смела! – казва с възхищение Орхун. – Правиш крачка, без да си видяла пътя!
– Знаеш, че за Али бих направила всичко. Не се учудвай толкова! – отвръща Хира.
– Права си – съгласява се Орхун, но погледът му става по-сериозен. – Нямаш нужда и от мен. Преди малко разказа толкова неща на Али… Мисля, че можеш да се справиш сама.
– Може би, но думите ми май те притесниха. Смятам, че е важно да споделяш това, което знаеш. Ако знаех, непременно щях да те науча!.
– Аз също те уча – отвръща Орхун, без да откъсва поглед от нея. – Просто чакам подходящото време. Нужни са търпение и толерантност.
Хира се качва на колелото, а Орхун върви до нея, придържайки я леко, за да не изгуби равновесие.
– По-добра си, отколкото очаквах – казва той, впечатлен.
Хира го поглежда с предизвикателен пламък в очите.
– Аз полагам усилия. А ти?
– Какво означава това? Аз също полагам усилия! – засяга се Орхун.
– Добре беше поне да не ме гледаш така, сякаш ще ме набиеш! – шеговито подмята Хира.
Орхун изведнъж спира, без да казва нищо. Вместо това, с неочаквана лекота, вдига Хира на ръце.
Тя ахва от изненада, но веднага след това забелязва, че Али ги гледа и се усмихва широко.
– Да, така е добре! – засмива се и тя. – Веждите ти не са смръщени. Не гледаш сякаш ще ме набиеш. Али също е добре. Да продължим ли?
– Да продължим – отвръща Орхун с топлина в гласа.
Действието се пренася на пътя към имението.
Колата на Афифе се поврежда, а тя, Еда, Перихан, Нуршах и Шевкет са принудени да вървят пеша. Еда непрекъснато мрънка, че е уморена.
– Не позволявай нищо днес да развали настроението ти! – казва майка ѝ с усмивка. – Спокойно ми е на душата! Успокой се и ти. Дори Афифе е различна! Друг път щеше да се разфучи заради колата.
– Така е! – съгласява се Еда, макар и неохотно.
Перихан се включва в разговора, а в гласа ѝ се долавя доволство.
– Орхун дори не погледна Хира, а от радост майка му похарчи толкова много пари за нас! – засмива се тя. – И ние имахме късмет. Шансът е на наша страна!
В този момент вниманието на Еда и Перихан се насочва към имението. Забелязват, че Нуршах, Афифе и Шевкет не влизат, а стоят пред портата. Те се приближават, готови да зададат въпрос, но миг по-късно застиват на място.
Пред очите им се разкрива неочаквана сцена – Орхун учи Хира да кара колело.
– Ето това е! – възкликва развълнувана Нуршах, лицето ѝ грейва от радост. – Най-накрая се сдобриха!
В порив на ентусиазъм тя се засилва към входа, но внезапно усеща силна ръка, която я задържа.
– Никъде няма да ходиш, Нуршах! – заповядва Афифе с леден тон. – На какво се радваш?
Шевкет отваря вратата, проправяйки път на ледената кралица. Афифе прекрачва прага с високомерие, следвана неотлъчно от двете усойници – Еда и Перихан.
Нуршах се насочва към Али, опитвайки се да прогони мрачната атмосфера.
– Аличо, виждам, че си в настроение! – казва му леля му с топъл глас.
Ледената кралица поглежда към тях гневно и влиза в къщата.
В същото време, в ареста, Рашид изнудва Мерием, а тя, без избор, се съгласява на неговото условие.
– Ще направя каквото поискаш! Повече няма да ходя в кантората – прошепва тя с примирение.
– Чудесно! – доволен е баща ѝ, усмихвайки се самодоволно.
Действието прескача. Мерием е освободена от ареста.
– Този път постъпи правилно – отбелязва Кенан, поглеждайки към Рашид.
– Ти няма да ме учиш кое е правилно и кое не! – рязко отвръща Рашид, свивайки устни. – Нямах намерение да постъпя по друг начин. Може ли да хвърля в затвора дъщеря си? Винаги мисля за нейното добро, но никой не го оценява! Хайде, дъще, неблагодарната ти майка ни чака!
Кенан предлага да ги закара, но Рашид веднага притиска Мерием. Казва ѝ, че ако не заяви на Кенан, че ще се приберат сами, ще промени показанията си. Мерием, с тежест в гласа, благодари на Кенан за всичко, което е направил за нея, след което обявява, че ще се приберат сами с баща ѝ.
По-късно тя усеща, че нещо не е наред, и решава да проследи Рашид. Тя е шокирана, когато го вижда как Харика му подава плик с пари.
– Татко! – крещи ядосана Мерием, очите ѝ блестят от гняв.
ИЗТОЧНИК: PoTV.bg
Заповядайте в нашата ФЕЙСБУК група – ТУК там ще намерите всичко за любимите си сериали.
