Действието прескача. Кенан застава пред входната врата на дома на Мерием и натиска звънеца. Вратата се отваря и насреща му застава самата тя. Очите ѝ се разширяват от шок.
– Ти?! – прошепва изненадано. – Ти не трябва да си тук!
От вътрешността на къщата се чува гласът на Рашид.
– Кой дойде? Ехо! Кой е?
Кенан пристъпва вътре, сваля обувките си и уверено влиза в салона.
– Кажи нещо, Кенан… – моли го Мерием, страхувайки се какво ще последва.
В този момент в стаята нахълтва Нефес. Щом вижда Кенан, лицето ѝ светва от радост.
– Батко Кенан! – извиква тя и скача в прегръдките му.
Кенан се усмихва топло и нежно погалва косата ѝ.
– Хайде, няма да стоим на вратата, нали? – казва той на момиченцето. – Хвани ме за ръка!
Двамата влизат в гостната, а Рашид ги гледа смаян. За момент напълно губи дар слово.
– Аз съм! – казва спокойно Кенан, впивайки поглед в него.
Рашид обаче бързо се съвзема.
– Ти как така влизаш без разрешение?! Какво търсиш тук?
Кенан не отклонява погледа си.
– Донесох лахмаджун. – Гласът му е спокоен, но твърд. – Нефес обича, нали, Нефес?
Момиченцето ентусиазирано кимва.
– Дааа!
Рашид се намръщва.
– Поне да беше купил изпечен…
Кенан леко се усмихва.
– Точно така направих.
Асие се намесва с тих, но категоричен глас.
– Хайде, Нефес, да отидем и да занесем това в кухнята.
Но момиченцето не разбира защо трябва да се отдели от Кенан.
– Защо не хапнем тук? – пита с леко нацупено лице.
Кенан се навежда към нея и нежно я потупва по рамото.
– Върви с баба си, а аз ще дойда след малко.
Нефес неохотно се съгласява и тръгва с Асие.
– Асие, запазете и за мен! – провиква се Рашид след тях, а после отново впива изпитателен поглед в Кенан.
– Я сега ми кажи, Кенан, защо дойде наистина? Не мисли, че можеш да ме заблудиш с един лахмаджун!
Кенан го поглежда към Мерием.
– Баща ти иска да стоиш далеч от мен. Веднъж допуснах тази грешка, но повече – никога!
След това пристъпва крачка напред и без да откъсва поглед, добавя твърдо:
– Отсега нататък, който ми се изпречи, ще го унищожа.
Рашид скръства ръце и се изсмива подигравателно.
– Я се махай оттук! Не разбра ли? Мерием вече няма да ходи на работа, а ще стои при дъщеря си и майка си! Това е!
Кенан се усмихва леко.
– Точно затова съм тук.
Рашид го гледа с подозрение.
– Какво искаш да кажеш?
Кенан изважда от вътрешния джоб на сакото си документ и го подава на Рашид.
– След като Мерием няма да ходи на работа, тогава ще работим тук, заедно.
Рашид свива очи, а после грабва листа и започва да чете.
– Какво е това?
– Договорът на Мерием. – Кенан се отпуска спокойно в стола. – Ако не искаш да работи за мен, ще трябва да ми платиш обезщетението, което е записано в него.
Рашид гледа втренчено сумата, а лицето му помръква. След няколко секунди въздъхва тежко и хвърля документа на масата.
– Добре де, добре! Свършете си работата и после се разкарайте оттук!
Кенан не помръдва. Усмивката му изчезва.
– Ние ще решаваме кога да си тръгнем.
