В този момент пристига пратка за Сехер – снимката на Джанан, която тя беше поръчала, за да изненада Яман. Дженгер получава пратката и я носи на Сехер.
– Искам да изненадам Яман! – казва Сехер. – Какво мислите, дали снимката на майка му ще го зарадва?
Дженгер се поколебава за миг, после гласът му става сериозен.
– По-добре не му я давайте.
Сехер го поглежда изненадано.
– Но защо? Нали той ми подари снимка на майка ми? – недоумява тя.
Дженгер въздъхва тежко, осъзнавайки, че е трябвало да я предупреди по-рано.
– Г-н Яман имаше сериозни проблеми с майка си. Госпожа Джанан много навреди на това семейство. Тя… – той спира за миг, подбирайки думите си. – Извинявайте, трябваше да ви кажа по-рано. Това е лоша идея.
Очите на Сехер се насълзяват.
– Отново не се получи… – прошепва тя, а гласът ѝ е пълен с горчивина. – Отново сгреших!
Разстроена, тя излиза на терасата, опитвайки се да се успокои. Вятърът разрошва косата ѝ, но не успява да охлади бушуващите емоции в сърцето ѝ.
След малко Яман също излиза. Забелязва, че тя плаче. Приближава се бавно, без да я плаши, и заговорва с нежен глас:
– Не е нужно да се обвиняваш. Не си спомняш какво направи тази жена с нас.
Сехер изтрива сълзите си с ръка, но гласът ѝ трепери, когато отговаря:
– Ти възстанови снимката на майка ми и я постави в рамка… – очите ѝ отново се насълзяват. – Когато намерих тази снимка… След като Юсуф каза, че е болна и е заминала надалеч, исках да направя нещо хубаво, за да ти покажа, че се опитвам.
Яман я поглежда с разбиране.
– Виждам, че се опитваш.
– Съжалявам, че те нараних… – прошепва тя. – Но ти виждаш, всички видяха… не се получава. Не мога да си спомня! Напразно се опитваш, напразно чакаш да възвърна спомените си! Аз съм голямо разочарование за теб!
Яман отговаря твърдо:
– Не. Някъде вътре в теб все още е предишната Сехер. Твоята задача е да я намериш и да я изведеш на повърхността. А ние ще ти помогнем да го направиш.
Очите на Сехер проблясват от болка и гняв.
– Не! Сехер вече не е там! За теб аз съм просто загуба на време! Разбери го! Предишната Сехер си е отишла завинаги – и от теб, и от мен! Разбери! Аз не съм предишната Сехер! Никога повече няма да стана като преди! Аз съм друга! Нищо не си спомням! Нищо не се получава! Разбери го!
Яман усеща как гневът и болката я разкъсват отвътре. Той пристъпва напред и спокойно казва:
– Спокойно. Ти си уморена и разстроена, затова не можеш да мислиш разумно. Ти просто си направила грешка, защото не си знаела. Това е всичко.
Сехер поклаща глава, а сълзите ѝ се стичат по лицето.
– Не! Това не е първата ми грешка и няма да е последната! – вика тя. – Всеки път ще се разочаровате от мен! Защото всички вие чакате предишната Сехер! Но аз… аз не ви познавам! Аз съм като непозната сред вас! Не съм от вашия свят и ние трябва да приемем това! Няма друг изход!
Плачейки Сехер се прибира в стаята си като се заключва.
Яман пристига пред стаята ѝ и я моли да отключи, за да поговорят.
Отвътре се чува нейният разбит глас:
– Искам да остана сама! Става ми лошо, когато съм сред вас! По-добре да си стоя в стаята, отколкото да се чувствам самотна след вас! Това е моята реалност!
– Аз няма да разбия вратата. И няма да крещя, че не си сама – казва той бавно, с нисък, но твърд глас. – Само по една причина. За да не те плаша. Разбра ли ме?
Волкан се връща в къщата на Рустем. Той поглежда в гардероба, но той е празен. Рустем е успял да се освободи и да избяга. Изненадан и ядосан, Волкан рита празния гардероб, мислейки си как е могло да се случи това.
Волкан изважда телефона на Рустем, който е сложил в плик като важно доказателство и изтрива видеата, които го изобличават.
– Докато аз преследвам Рустем, Дуйгу е с Али! Но аз няма да ти оставя Дуйгу, напразно се надяваш Али! – говори си сам Волкан. Той вижда една жена да продава рози и купува една за Дуйгу.
Действието прескача в полицейското управление. Дуйгу притеснена пита Али какво ще стане ако не намерят Рустем.
– Рано или късно ще го намерим! Кой може да избяга от комисар Али и комисар Дуйгу? – опитва се да ѝ вдъхне надежда Али. – А сега забрави за всичко лошо и си помисли какво ще правиш, когато сестра ти излезе от затвора…
Дуйгу не може да сдържи емоциите си повече. Спонтанно пристъпва напред и го прегръща. Али замира за миг, но също я прегръща.
Волкан все повече губи разсъдъка си. Когато вижда Дуйгу да прегръща Али, той е залят от вълна на неописуема ревност и гняв.
„Подписа си смъртна присъда!“, мисли си Волкан и унищожава червената роза, която носеше за Дуйгу.
„С теб е свършено, комисар Али. Свършено!“
Той стиска юмрук, смачквайки розата. Шиповете се забиват дълбоко в дланта му и кръвта се стича на пода. Яростта в очите му показва, че е готов на всичко.
Волкан влиза в тоалетната на полицейското управление и отново се срива.
– Ти си моя, Дуйгу! Ти си моя! – крещи, гледайки отражението си в огледалото, след което стоварва юмрука си в него.
Вдига едно от парчетата и започва да говори на отражението си:
– Много често я оставяше сама с Али. Закъснял си твърде много…! – говори гласът в главата му.
– Не, не съм го правил! – възразява Волкан.
– Всичко, което си направил, ще се върне при теб. С теб е свършено – отвръща гласа в главата му.
– Не, това няма да се случи! Никой няма да разбере нищо!
– Комисар Али не е като теб. Защо Дуйгу ще избере теб? – говори гласът. – Ти си луд, не можеш да се изправиш срещу комисар Али. Дуйгу обича него, а не теб.
– Не, Дуйгу обича мен! Мен!
– Тогава защо го е прегърнала? Защо все още е с него? Какво може да обича в теб? Ти си болен, ти си луд.
– Не съм! Не съм!
– Те ще открият всичко, което си направил. Ще те осъдят и ще влезеш в затвора. Те са много влюбени един в друг. Дуйгу дори не те поглежда.
Гласът в главата му казва, че единственото решение е да убие Али.
– Не, аз не съм убиец! – казва Волкан, опитвайки се да си върне контрола над себе си. Той изважда хапчетата, изсипва няколко върху дланта си и ги поглъща.
ИЗТОЧНИК: PoTV.bg
Заповядайте в нашата ФЕЙСБУК група – ТУК там ще намерите всичко за любимите си сериали.
