Действието прескача. Орхун, Хира и Али вече са легнали в едно легло. Малкото момче се сгушва между тях, а Хира го поглежда с топлина.
– Аличо, искаш ли да ти разкажа приказка?
Детето вдига глава и кима с усмивка.
Хира поема дъх и започва:
– Имало едно време… в една далечна страна… живеел един принц с къдрава коса…
Докато говори, усеща как сърцето ѝ бие по-бързо. Опитва се да прикрие притеснението си, но Орхун забелязва лекото ѝ колебание и се усмихва едва доловимо.
Действието отново прескача напред. Хира сънува, че е в прегръдките на Орхун. Топлината му я обгръща, усеща дланта му върху ръката си, дишането му е равномерно… Сърцето ѝ бие учестено… В този момент Хира се събужда. Очите ѝ пробягват по стаята, опитвайки се да се ориентира. Това е само сън. Хира въздъхва дълбоко и отново се унася в съня.
Действието прескача на сутринта. Али се събужда пръв. Той се измъква тихо от леглото и се отправя към стаята си, като оставя вратата на спалнята отворена.
В съня си, несъзнателно, Орхун придърпва Хира по-близо. Ръката му нежно се увива около нея, а тя инстинктивно се сгушва в него.
В същото това време Еда излиза от стаята си и виждайки отворена вратата на спалнята на Орхун и Хира наднича вътре и вижда, че Хира спи заедно с Орхун в едно легло, при това в прегръдката му.
Очите на Еда се разширяват, а ръцете ѝ се свиват в юмруци. Но това, което я шокира най-силно, не е просто фактът, че спят заедно, а начинът, по който Орхун е прегърнал Хира – толкова нежно, че дори по прегръдката му личи колко е влюбен в нея и я обича.
Еда се връща обратно в стаята си и изпада в истерия от видяното.
– Свърши! Всичко свърши! Разбираш ли?! Бракът им е истински!
Перихан се сепва от виковете ѝ. Още не е напълно будна, но тонът на дъщеря ѝ я кара да се изправи рязко.
– Какво става? – пита тя, присвивайки очи.
– Глупости! – Перихан поклаща глава.
– Видях ги с очите си, мамо! – плаче Еда. – Те бяха прегърнати!
Перихан застива.
– Какво каза? – шокирана е Перихан.
– Докато ти спиш тук… вече се е случило! Разбираш ли?! – Еда изпада в истерия. Хваща вещи от близката маса и започва да ги хвърля на земята.
Перихан се окопитва и я сграбчва за ръцете.
– Опомни се! – изсъсква тя. – Искаш да привлечеш вниманието на Афифе ли?! Тогава наистина всичко ще свърши! Разбра ли ме?!
Еда спира за миг, но дишането ѝ остава накъсано от гняв. Очите ѝ пламтят.
– Знам какво ще направя с тях! – прошепва с ледено спокойствие.
Перихан я поглежда остро.
– Еда, не си и помисляй да вършиш глупости! – предупреждава я строго.
Еда не ѝ отговаря. Само присвива устни и се обръща към вратата.
Дали Еда ще послуша майка си? Много скоро ще разберете…
Действието се пренася в стаята на Орхун и Хира. Хира бавно отваря очи и се оглежда, все още полузаспала. В следващия момент усеща топлината на Орхун, който в съня си се е приближил още повече и сега я държи в прегръдките си.
Очите ѝ се разширяват, а сърцето ѝ прескача.
– Не е било сън… – прошепва тя на себе си.
Орхун бавно отваря очи и погледът му среща нейния…
– Ами Али…? – пита Хира внезапно, осъзнавайки ситуацията. Все още не смее да мръдне, притисната в силната му прегръдка.
– Къде е той? – пита Орхун.
– През нощта беше тук. Явно е станал, докато сме спали – обяснява тя, като леко се размърдва, опитвайки се да се измъкне.
Но Орхун не я пуска.
– Ще отида да го видя! – казва тя и леко се надига.
Орхун накрая отпуска ръцете си. Подпира се на лакът и я наблюдава.
– Не беше удобно.
Хира замръзва за секунда и го поглежда притеснено.
– Не… не е така… – опитва се да обясни, но Орхун я прекъсва:
– Говоря за Али – пояснява Орхун.
Хира притеснено присвива очи.
– Да… така е – бързо се съгласява тя с него.
Орхун се усмихва леко.
– Цяла нощ се въртеше. Сигурно по някое време се е прибрал в стаята си.
– Веднага ще проверя! – казва Хира и почти изхвръква от стаята, все още смутена.
В салона Хира спира, отново си спомня момента как се събуди в прегръдката на Орхун. Тя поема дълбоко въздух и слага ръка на гърдите си, усещайки как сърцето ѝ бие лудо.
– Мина… свърши… – прошепва, опитвайки се да се успокои.
Прави крачка напред, но в следващия миг осъзнава нещо. Поглежда надолу…
Боса. С пижама.
– Браво на теб! Просто браво! – ядосва се на себе си и веднага се връща обратно в стаята.
Чука на вратата и с леко приглушен глас пита:
– Може ли да вляза?
– Разбира се! – отвръща Орхун, който все още седи в леглото. – Къде е Али?
– Не успях да проверя – отговаря Хира.
Орхун повдига вежда.
– Защо?
– Забравих да се преоблека… – признава тя
– Ясно… – усмихва се Орхун.
– Добре! – отговаря без да се замисля Хира като продължава да гледа Орхун, който също я гледа. – Ами… ще се преоблека!
Хира бързо влиза в гардеробната, а Орхун се усмихва след нея.
След малко Хира излаза от гардеробната, когато на врата се сблъсква с Орхун.
-Ай!!! – стряска се Хира.
– Стреснах ли те? – пита Орхун.
Хира се опитва да прикрие смущението си и бързо поклаща глава.
– Неее…
Опитва се да излезе, но всеки път, когато направи крачка в една посока, Орхун се оказва пред нея. Тя спира и го поглежда подозрително.
– Какво има?
Орхун я гледа с дълбок, топъл поглед и прошепва:
– Мисля, че успяхме.
Хира примигва, после разбира на какво намеква и се усмихва.
– Да… да! Али повярва!
Очите им се срещат за няколко дълги секунди.
– Ние… – започва Орхун, но Хира бързо го прекъсва.
– Ще видя Али! – казва тя, цялата зачервена, и с бързи крачки се изстрелва от стаята.
Орхун остава на място и поклаща глава с усмивка.
Действието прескача Хира приготвя закуска за Али в кухнята. Концентрирана е върху намазването на филийките, когато Гюлнур влиза с широка усмивка.
– Хира! Как е г-н Орхун? – пита закачливо тя. – Сутринта го видях отдалече и си казах: „Браво!“, беше в страхотно настроение.
Хира спира за миг, опитвайки се да не покаже смущението си.
– Беше си както винаги – отвръща Хира.
– Не, тази сутрин беше различен – казва Гюлнур. – Какво ли е станало рано сутринта?
Хира си спомня как се събуди в прегръдката на Орхун. Вълна от топлина преминава през тялото ѝ, а сърцето ѝ прескача. Замислена, изпуска ножа, който държи, и той пада с тракане на пода.
Гюлнур се засмива.
– Само като чуеш името на г-н Орхун, и ръцете ти се оплитат!
Хира се навежда да вземе ножа, но все още е разсеяна. Опитва се да налее мляко в чашата на Али, но половината го разлива върху масата.
Гюлнур вече се залива от смях.
– О, Хира, толкова е сладко!
Хира си спомня отново сутринта, когато се е събуди до Орхун в преградката му и замислена изпуска ножа на земята.
–Като чуеш г-н Орхун, ръцете ти се оплитат – пояснява смеейки се Гюлнур.
Хира се опитва да налее мляко в чашата, но половината го излиза на извън нея. Гюлнур се залива от смях.
Хира пренебрегва закачката и бързо взема подноса, готова да напусне кухнята.
В този момент Халисе я спира.
– Забрави тези! – провиква се след нея и ѝ подава чинията с филийките.
Гюлнур поклаща глава с усмивка.
– Всичко е от любов, мамо! – казва тя, обръщайки се към Халисе. – Боже, дано и аз да изживея такава любов!
Хира влиза в стаята на Али с подноса в ръце. Там я чака Орхун, който веднага ѝ отправя нежен, но изпитателен поглед.
– Искаше ми се да закусим заедно – казва той.
Хира примигва леко, но запазва самообладание.
– Помислих, че имаш работа – отвръща тя. – А и знам, че обикновено не закусваш.
– Добре… след като за мен няма закуска, тогава ще си разделим твоята, Аличо!
Али, който досега е наблюдавал разговора им с интерес, се усмихва щастливо.
В същото това време Нуршах решава да поговори с майка си и смята, че те трябва да уважават връзката на брат ѝ и Хира. На Афифе не ѝ харесва много целият този разговор и тя не го крие от Нуршах.
– Няма да се откажеш, нали? – пита Нуршах и разочарована си тръгва.
Сутринта Кенан отива да говори с Фериха, за да разбере истинската причина, поради която Мерием не иска да продължи да работи в кантората му. Фериха го поглежда изненадано, когато чува думите му.
– Мерием е напуснала работа? – пита тя недоверчиво.
– Да, напусна. Но не мисля, че го е направила по собствено желание. Вероятно баща ѝ я е принудил – казва Кенан замислено. – Вчера го видях да държи пачки с пари. Питах Мерием, но тя избягва въпроса. Ти знаеш ли нещо?
Фериха поклаща глава, леко разтревожена.
– Ако това е истина… сега и аз започвам да се притеснявам – признава тя. – Повярвай ми, нищо не знам!
Кенан въздъхва тежко.
– Добре… а можеш ли да разбереш? – пита с надежда. – Знаеш, че когато Мерием има проблем, винаги идва при теб!
Фериха се замисля.
– Ще опитам, но ако ме накара да се закълна, как да ти кажа после?
Кенан след като се замисля за секунди предлага:
– Нека направим така – когато отидеш у тях, обади ми се и не затваряй. Мерием сама ще разкаже, аз ще чуя, а ти няма да се налага да ми казваш нищо!
Фериха се замисля за момент, след което се съгласява с кимване.
Действието прескача. Фериха пристига у дома на Мерием. Влиза с топла усмивка и с небрежен тон ѝ предлага:
– Хайде да закусим заедно и да си поговорим!
Докато Мерием не гледа, Фериха дискретно избира номера на Кенан и оставя телефона на коленете си, така че да не се вижда.
Кенан, който е в кантората заедно с Шебнем, веднага приема обаждането.
– Защо напусна работа? – пита Фериха.
Мерием свежда поглед и въздъхва.
– Така трябваше…
Фериха я поглежда критично.
– Какви са тези приказки? Чужда ли съм ти? Това ли е твоят отговор? Заради баща ти ли е?
– Само така мама ще избегне затвора… – отговаря Мерием.
Фериха я гледа невярващо.
– Какво?!
– Татко настоя да напусна работа, за да не обвини мама…
Кенан, който слуша разговора от другата страна, усеща как гневът му започва да кипи.
Фериха обаче не се отказва.
– Това не е типично за Рашид! Той винаги е искал да работиш.
Мерием горчиво се усмихва.
– Това е най-лошото… Този път това не е негово желание.
– Тогава чие е?
Мерием вдига поглед и изрича с твърд глас:
– На Харика.
Кенан и Шебнем се споглеждат шокирани.
– Платила е на баща ми – продължава Мерием. – Хванах я как му дава пари.
Кенан стисва юмруци. Очите му проблясват от ярост.
Кенан се среща с Харика.
– Какво става, Кенан? – пита невинно тя.
Той не ѝ дава шанс да се преструва повече.
– Ти що за жена си?! – избухва той. – Да причиниш това на невинен човек?!
Харика драматично поставя ръка на гърдите си.
– Не разбирам за какво говориш…
– Поне веднъж в живота си бъди честна! – извиква Кенан. – Знам всичко! За Рашид. За това как сте затворили Мерием у дома. Всичко!
Харика свива очи.
– Пак е дотичала при теб с фалшивите си сълзи, нали? – изсъсква тя. – От самото начало се опитва да ме злепостави пред теб!
Кенан поклаща глава с разочарование.
– Жалко… Изобщо не си я опознала.
Обръща се и тръгва да си върви, но в последния момент Харика го хваща за ръката.
– Кенан! Всичко, което направих, беше за теб!
Той се обръща към нея, поглежда я студено и дръпва ръката си.
– Не се унижавай повече. И стой далече от Мерием!
Харика прехапва устни, очите ѝ блестят от отчаяние.
– Моля те… не ме напускай!
Кенан я поглежда за последен път.
– Ако имаш поне малко гордост… не бави повече развода.
Обръща се и си тръгва, без да погледне назад.
Харика го гледа как се отдалечава…
– Никога няма да се откажа от теб… – прошепва тя.
ИЗТОЧНИК: PoTV.bg
Заповядайте в нашата ФЕЙСБУК група – ТУК там ще намерите всичко за любимите си сериали.
