Тъмната страна на Волкан взема връх. Очите му горят от злоба и ярост, докато прерязва спирачките на колата на Али. Изпълзявайки изпод автомобила, той се изправя, изтръсква ръцете си и оглежда „работата“ си.
– Свършено е! – изрича със задоволство. – Да видим в какво ще се удариш, комисар Али!
След миг избухва в безумен, почти истеричен смях. Мислите му са прекъснати от звука на телефона. Волкан вади телефона си. На екрана се появява непознат номер.
– Кой пък ще е това? – промърморва, но в крайна сметка натиска зелената слушалка. – Ало?
– Все още чакам парите, господин комисар – обажда се от другата страна Рустем. Гласът му звучи подигравателно. – Започвам да ставам нетърпелив.
Волкан стиска зъби.
– Къде си ти, негоднико? – изсъсква той. – Вчера ти казах, че полицията ще дойде. Защо не избяга? Не ме слушаш какво ти говоря, а сега имаш нахалството да искаш пари?
– О, това беше един наистина вълнуващ ден – иронизира го Рустем. – Благодарение на теб, комисарю.
– Кажи ми къде си! Ще дойда веднага! – Волкан стиска телефона с такава сила, че кокалчетата на ръцете му побеляват.
– Вчера ти даде телефона ми на полицията като доказателство – продължава спокойно Рустем. – Купи ми нов, за да не се налага да моля други хора, когато искам да ти се обадя.
Волкан рязко прекъсва разговора. Очите му проблясват от гняв.
По-късно Волкан крачи с бързи, ядосани стъпки към мястото, което му е посочил Рустем. Докато върви, телефонът му отново звъни. Той поглежда дисплея – Фърат.
– Волкан, ще успееш ли да дойдеш в полицейското управление до края на деня? – пита Фърат. – Имаме спешен случай, който не мога да реша сам.
Волкан спира рязко насред улицата, раздразнен от обаждането.
– Няма ли някой друг там? – пита студено.
– Ибо и Кара са на местопроизшествие, а Али и Дуйгу излязоха преди малко. Сам съм!
При споменаването на Дуйгу в гърдите на Волкан се надига неприятно чувство.
– Какво каза?! – очите му се разширяват. – Али и Дуйгу са излезли заедно?
– Да. Не знам подробности, но…
– В края на краищата, Дуйгу ми каза, че се прибира у дома! – Волкан усеща как паниката го обхваща.
Фърат въздъхва.
– Не знам, подробности. Ела възможно най-скоро.
Волкан затваря телефона с трепереща ръка. Дишането му се учестява.
– Дуйгу… тя… тя се е качила в колата на Али? – прошепва в шок. В следващия миг кръвта му се смразява. – По дяволите! Със собствените си ръце я изпратих на смърт!
Волкан затваря и си казва: – Дуйгу се е качила в колата на Али? По дяволите! Със собствените си ръце я изпратих на смърт? Не, не!
Волкан смята, че Дуйгу е умрял заради него. Намирайки се под огромен стрес, той отново губи съзнание, но този път това се случва в полицейското управбение. Ибо го намира да лежи на пода в тоалетната. Той и Фърат му помагат да се възстанови.
В този момент в управлението влизат Али и Дуйгу – живи и здрави.
Волкан примигва, сякаш не може да повярва на очите си. Тялото му се отпуска от огромното напрежение, но не може да прикрие шока си.
– Какво правихте? – обръща се Фърат към тях.
– Искахме да проверим мястото, където са видели Рустем – обяснява Али. – Но колата се развали.
Волкан застива.
– Развали се? – повтаря, а сърцето му отново се свива от страх.
– За щастие става дума само за повреда в електрониката – добавя Али.
Волкан усеща как слабостта го обзема.
– Повреда в електрониката… – промърморва, сякаш за да се убеди, че чува правилно.
– Да. Оставихме колата и се върнахме пеша – допълва Али.
Волкан въздъхва тежко. Гърдите му се повдигат рязко, а ръцете му треперят. Облекчението, което изпитва, е почти болезнено.
Докато останалите продължават разговора, в съзнанието му се въртят единствено мисли за това какво е могло да се случи.
ИЗТОЧНИК: PoTV.bg
Заповядайте в нашата ФЕЙСБУК група – ТУК там ще намерите всичко за любимите си сериали.
