– Вие сте права – кимва той спокойно. – Ние сме тук, защото става дума за вас. Но вие самата казахте, че не се познавате. Г-жа Сехер, паметта е много странен механизъм. Понякога другите ще ни запомнят по-добре вместо нас! Понякога става така, че ние си спомняме някой неща с помощта на хората около нас. Нима няма значение с кого искаме да прекараме живота си? Не ни ли помага именно това желание да се опознаем по-добре? Понякога не е нужно да се вглеждаме само в себе си, а да обърнем внимание на тези, които са до нас. Не съм ли прав?
– Да… явно сте прав – отговаря Сехер.
– Добре. Тогава ще ви задам въпроса отново. Как виждате господин Яман? Кои са основните характеристики, които ви идват наум?
– Не знам… – отговаря Сехер.
Докторът я наблюдава внимателно.
– Вие се оплаквате, че нищо не си спомняте – казва той. – Но в същото време… не се и опитвате да си спомните каквото и да било.
Сехер се намръщва леко.
– Например – продължава Азис, – говорихте ли с него? Опитахте ли се да го опознаете? Какво знаете за него?
Тя мълчи за миг, после изведнъж проговаря: – Знам какво е любимото му ястие… Умее да пали огън… И още… – добавя, но думите ѝ увисват във въздуха.
– Г-жо Сехер, да си спомните означава все едно да научавате нещо ново. А човек не може да научава нови неща, ако стои на едно и също място.
Той прави кратка пауза, след което продължава:
– Представете си, че сте в гората. Искате да я опознаете, нали? Но за да го направите, трябва да се разходите из нея – да се докоснете до дърветата, да вдишате аромата във въздуха, да усетите почвата под краката си. Вашата загубена памет е като тази гора. А вие… вие още не сте направили нито една крачка в нея.
Сехер го гледа напрегнато, опитвайки се да разбере напълно думите му.
–Вижте! Първото нещо, което трябва да опознаете, е съпругът ви – продължава Азис. – Вие го смятате за непознат? Тогава се запознайте с него. Задайте му всякакви въпроси – дори най-смешните и най-глупавите, които ви хрумнат. Отговорите може да ви изненадат.
– Ех… ако можеше всичко да бъде толкова просто… – казва Сехер като въздъхва дълбоко.
Докторът се усмихва леко, но в очите му проблясва предизвикателство.
– А какво имате да губите? Ако не искате да си спомните, това е ваш избор. Но ако страхът ви държи в плен, тогава, да – ще бъде трудно. Ще бъде болезнено. Ще бъде хаос. Но след време ще свикнете. Само че… все така ще продължите да живеете в самота, без минало и без спомени.
Сехер рязко вдига глава.
– Аз не се страхувам! – заявява твърдо. – Аз искам да си спомня! Ако не исках, нямаше да дойда тук!
–Хубаво! За днес това е всичко! – отвръща доктора. –Утре ще ви очаквам по същото време!
– Как така? Утре отново ли трябва да идвам? – изненадана е тя.
Азис се засмива тихо.
– Не е ли това добра новина? – пита той с лека закачка.
