Действието прескача на сутринта.
Хира и Орхун прекарват нощта на една пейка в гората. Хладният утринен въздух ги обгръща, но те дори не го усещат. Мислите им са единствено за Али.
Изведнъж тишината е разкъсана от звъна на телефон на Орхун. Той мигновено го изважда и вдига.
– Али е при нас! – казва мъжки глас.
Орхун скача на крака, а лицето му помръква.
– Кой си ти?! – гласът му е опасно нисък, но в него се усеща гняв. – Къде е Али?! Ако и косъм падне от главата му, край с вас! Къде е Али?!
– До три часа донеси десет милиона долара при статуята с бика. – Гласът на похитителя е спокоен, студен. – Ако ги донесеш, ще видиш Али!
– Дай ми телефона на Али! Искам да го чуя! – нарежда Орхун.
Орхун включва телефона си на високоговорител, за да чуе и Хира.
Мъжът доближава телефона до Али.
– Вуйчо ти е! Иска да те чуе!
– Ало! – казва Али.
– Аличо! – казва Хира развълнувана.
– Не се страхувай, Али! Ще дойда да те взема! Чу ли ме?! – казва Орхун.
– Добре! Стига толкова! – казва похитителя и затваря.
– Аличо… – плаче Хира.
– Ще си върнем Али! Обещавам ти! – уверява я Орхун.
Орхун и Хира се връщат в къщата.
Афифе и Нуршах ги посрещат.
– Орхун, има ли новини? – пита Афифе, но Орхун отива в кабинета си, без да ѝ каже и дума.
– Хира, какво става, открихте ли го? – пита Нуршах.
– Как е той?! Какво казаха?!
– За да го пуснат… искат откуп. Десет милиона. Имаме време до три часа… – обяснява Хира.
