Яман подкрепя Сехер и я придружава на преглед при психолог. Психологът казва на Сехер, че най-важният човек в живота ѝ е съпругът ѝ. Сехер трябва да опознае по-добре Яман – само така ще може да продължи напред. Вижте какво ще се случи в епизод 471 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 17 февруари 2025 г. по NOVA.
НАКРАТКО какво се случва в епизод 471 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 17 февруари 2025 по NOVA.
Яман подкрепя Сехер и я придружава на преглед при психолог.
Психологът казва на Сехер, че най-важният човек в живота ѝ е съпругът ѝ.
Сехер трябва да опознае по-добре Яман – само така ще може да продължи напред.
Дуйгу говори на сън, а думите ѝ напълно изненадват комисар Али.
Яман и Сехер пътуват към клиниката, за да се срещнат с един от най-добрите специалисти в лечението на амнезия. Пътят е спокоен, но вътрешното напрежение в Сехер не ѝ дава мира.
Изведнъж колата пред тях спира рязко. Яман бързо реагира и я заобикаля, но още преди да е продължил напред, Сехер спуска прозореца и възмутено се обръща към шофьора. Сехер и мъжът спорят.
– Виждаш ли колко е невъзпитан! – избухва тя. – Дори не си направи труда да се извини!
Яман въздъхва, но не казва нищо. Познава този неин огнен темперамент, но знае, че зад него се крие нещо повече от раздразнение – тревога, страх…
По-късно, двамата седят в малко кафене близо до клиниката.
– Виждаш ли? – казва Яман с лека усмивка. – Не закъсняхме, дори имаме време да изпием по едно кафе. Успокой се и се отпусни.
Сехер обаче поклаща глава, все още напрегната.
– Дори да изпия десет чаши кафе, пак няма да се успокоя! Гневът ми няма да утихне! Как може някой да е толкова нетактичен?
– Може би преувеличаваш – казва спокойно Яман.
– Аз бях напълно спокойна, преди да се сблъскаме с този тип! – настоява Сехер и го поглежда с очакване. – Не е ли така?
Яман не отговаря.
– Кажи нещо! – повишава тон тя и нервно отпива от кафето си. Веднага обаче прави гримаса и оставя чашката. – Изгорих се! Защо не каза, че е горещо?!
Яман я наблюдава с усмивка. В този момент спомените нахлуват в съзнанието му – преди сватбата, когато я бе завел на кафе, той самият се беше изгорил от вълнение. Сега ролите им са разменени, но усещането е същото – познато, мило…
Действието прескача Яман и Сехер пристигат пред клиниката. Сехер спира нерешително, а в погледа ѝ се чете несигурност.
– Днес правиш най-важната крачка в живота си – казва ѝ Яман с топлина в гласа. – А аз ще бъда до теб. Повярвай ми, всичко ще се оправи.
Тя го поглежда, но не казва нищо. В очите ѝ има колебание, но и искрица доверие.
– Хайде, да вървим! – подканя я той.
Пред кабинета на психолога Сехер изглежда все по-изнервена.
– Нормално е да се притесняваш – казва Яман с разбиране. – Това е първото ти посещение при такъв специалист.
– Не знам какво да му разкажа… – признава Сехер.
– Не трябва да се страхуваш. Просто бъди честна – това е достатъчно – казва Яман.
Сехер се усмихва.
–Смешно ли е? – пита Яман.
– Не, не е смешно… Просто ми хареса – отвръща тя, този път по-уверено.
В този момент жената на рецепцията ги прекъсва.
– Заповядайте, доктор Азис ви очаква.
Яман и Сехер стават, но жената добавя:
– Само пациентката.
Сехер поглежда притеснено Яман. Очите ѝ търсят подкрепа.
– Ти можеш! – казва ѝ той уверено.
Тя преглъща и, въпреки страха, прави първата крачка напред…
Сехер влиза в кабинета на доктора и замръзва на място. Не може да повярва на очите си – пред нея стои не друг, а мъжът, с когото току-що се скара на улицата.
– Вие?! Не може да бъде! – шокирано възкликва Сехер.
Доктор Азис също е изненадан. Той се изправя от стола си, леко повдига вежди, но запазва самообладание.
Сехер обаче не чака отговор. Обзета от емоции, тя рязко се обръща и напуска кабинета.
– Искам веднага да си тръгна оттук! – заявява решително тя, обръщайки се към Яман.
– Първо се успокой – опитва се да я успокои той.
– Не мога! – отрязва го Сехер, а в очите ѝ проблясва гняв.
В този момент вратата на кабинета се открехва и докторът се показва. Яман веднага разбира какво се е случило.
– Аз не мога да стоя срещу този човек! Хайде, да си ходим, моля те! – настоява Сехер, гласът ѝ трепери от раздразнение.
– Това, че е лош шофьор, не означава, че е лош специалист – отбелязва спокойно Яман.
– Не ме интересува! Искам да си ходя! – настоява Сехер.
Яман въздъхва и я поглежда право в очите.
– Ние дойдохме тук, защото от всички специалисти се спряхме на него! – припомня ѝ той. – Няма по-добър от него!
– Ще отидем при друг! – отсича Сехер. – Има много други, които се занимават със загубата на паметта.
– Искаш да кажеш, че се предаваш ли? – пита Яман.
– Не се предавам! – възразява тя веднага.
– Тогава нека бъдем обективни – продължава Яман. – Преценяваш го грешно, защото си му ядосана. Дай му шанс. Пробвай!
Сехер колебливо поглежда към вратата. Въздъхва тежко, след което бавно се връща в кабинета.
Доктор Азис я посреща с топла усмивка.
– Отново добре дошла! – поздравява я той.
– Благодаря! – отговаря сковано Сехер.
– Седнете, моля! – кани я докторът, посочвайки ѝ стола срещу бюрото му.
Сехер сяда, но погледът ѝ остава напрегнат.
– Може първата ни среща да не беше приятната, но нека се запознаем отново – предлага той. – Аз се казвам Азис.
– А аз съм Сехер – отвръща тя.
Докторът кимва.
– Добре, госпожо Сехер, слушам ви. Какви са оплакванията ви?
– Моите оплаквания са свързани с хора като вас, които умеят да изострят обстановката! – отвръща ядосана Сехер.
Азис се усмихва леко, без да се засегне.
– Знаете ли, когато бях на шест години, често посещавахме роднини – започва той. – Те имаха едно наистина непослушно дете, което постоянно се караше и биеше с мен. Не исках да ходя там, затова всеки път измислях оправдание – казвах, че ме боли корем, само и само да си остана вкъщи.
Той прави кратка пауза, после поглежда Сехер право в очите.
– Сега и вие ми казвате, че ви „боли корем“. Но истината е, че не спорът ни е причината да искате да си тръгнете. Вие се страхувате да бъдете тук, нали?
Сехер го поглежда, но не отговаря.
– Може да си тръгнете, ако желаете – продължава докторът. – Може да кажете: „Опитах, но не се получи.“ Но това няма да промени истинската причина, заради която искате да избягате. Госпожо Сехер, аз не съм онова жестоко дете, което ще ви причини болка. Тук сте в безопасност. Тук никой няма да ви осъжда или критикува. Вие не трябва да се чувствате виновна за думите, които казахте.
Сехер поема дълбоко въздух, опитвайки се да скрие вълнението си.
– Но моят случай е различен! Аз не крия нищо! – заявява тя категорично. – Не се страхувам! Освен това, защо да се страхувам? Вижте, аз съм тук, пред вас! Да започваме!
Доктор Азис я наблюдава внимателно.
– Щом сте готова, тогава да започнем – предлага той. – Защо сте тук?
Сехер за миг мълчи, очите ѝ се насълзяват. Преглъща тежко и едва тогава започва:
– Аз… Претърпях инцидент – казва Сехер. – Ударих си главата, а след това… загубих паметта си.
Тя свежда поглед към ръцете си, които треперят леко, и бързо избърсва сълзите, които напират в очите ѝ.
– Нищо не си спомням – продължава Сехер. – Преди това съм имала семейство, но сега… всички са непознати за мен. Дори аз самата не се познавам.
– А сега как се чувствате? – пита Азис.
– Така както се чувства човек, който си е загубил паметта – в гласа ѝ прозира болка. – Самотна съм… Все едно живея в чужд живот, който не разпознавам. Няма никой, който да познавам. Чувствам се сама… загубена… и разстроена… Юсуф… – изрича името със свито сърце. – Моят племенник… Всички ме гледат с толкова много любов… Но най-вече заради него! Заради него… Зная, той прави всичко, за да се оправя. Но за мен той е само един непознат.
– За кого говорите? – пита доктора.
– За него… За Яман – отговаря Сехер.
– Господинът, който ви чака отвън? – уточнява докторът.
– Да… – кимва тя едва забележимо.
– Какъв ви е г-н Яман?
– Съпруг – казва рязко, а в следващия миг ръката ѝ неволно блъсва моливника от бюрото.
Яман, който притеснен крачи пред кабинета, чувайки шума, веднага влиза вътре.
– Добре ли си?! – пита загрижено, приближавайки се към Сехер.
– Да… Добре съм – отговаря Сехер. – Просто… блъснах моливника.
– Може ли да ни оставите насаме с пациентката?
След кратко колебание, Яман кимва и бавно излиза от кабинета, затваряйки вратата след себе си.
Доктор Азис наблюдава Сехер с любопитство. В погледа му се чете разбиране, но и лека провокация.
– Съпругът ви е май много грижовен? – отбелязва лекаря, докато записва нещо в тефтера си.
– От самото начало ме подкрепя – отговаря Сехер.
– Вие казахте, че сте разстроена. Защо?
– Защото той знае какво е загубил… а аз – не – отговаря Сехер.
– Заедно ли живеете? – пита доктора.
Сехер кима с глава.
– Какво е да живеете в един дом с човека, когото не помните?
Сехер мълчи. Пръстите ѝ нервно се сплитат в скута ѝ. Докторът не изпуска от поглед това движение.
– Добре – сменя посоката на разговора той. – Какво мислите, какъв човек е господин Яман?
Сехер стисва салфетка в ръцете си и започва да я усуква.
– Упорит… грижовен… – отвръща тя
– Това ли е всичко? Нищо друго ли няма да ми кажете? – пита доктора.
– Има ли значение? Защо ме питате за него? – повишава тон Сехер. – Аз съм дошла тук, за да говорим за мен, нали така?
Докторът не реагира на раздразнението ѝ. Вместо това, без да вдига поглед, записва нещо в тефтера си:
„Връзката със съпруга ѝ е важна част от живота ѝ.“
– Вие сте права – кимва той спокойно. – Ние сме тук, защото става дума за вас. Но вие самата казахте, че не се познавате. Г-жа Сехер, паметта е много странен механизъм. Понякога другите ще ни запомнят по-добре вместо нас! Понякога става така, че ние си спомняме някой неща с помощта на хората около нас. Нима няма значение с кого искаме да прекараме живота си? Не ни ли помага именно това желание да се опознаем по-добре? Понякога не е нужно да се вглеждаме само в себе си, а да обърнем внимание на тези, които са до нас. Не съм ли прав?
– Да… явно сте прав – отговаря Сехер.
– Добре. Тогава ще ви задам въпроса отново. Как виждате господин Яман? Кои са основните характеристики, които ви идват наум?
– Не знам… – отговаря Сехер.
Докторът я наблюдава внимателно.
– Вие се оплаквате, че нищо не си спомняте – казва той. – Но в същото време… не се и опитвате да си спомните каквото и да било.
Сехер се намръщва леко.
– Например – продължава Азис, – Говорихте ли с него? Опитахте ли се да го опознаете? Какво знаете за него?
Тя мълчи за миг, после изведнъж проговаря: – Знам какво е любимото му ястие… Умее да пали огън… И още… – добавя, но думите ѝ увисват във въздуха.
– Г-жо Сехер, да си спомните означава все едно да научавате нещо ново. А човек не може да научава нови неща, ако стои на едно и също място.
Той прави кратка пауза, след което продължава:
– Представете си, че сте в гората. Искате да я опознаете, нали? Но за да го направите, трябва да се разходите из нея – да се докоснете до дърветата, да вдишате аромата във въздуха, да усетите почвата под краката си. Вашата загубена памет е като тази гора. А вие… вие още не сте направили нито една крачка в нея.
Сехер го гледа напрегнато, опитвайки се да разбере напълно думите му.
–Вижте! Първото нещо, което трябва да опознаете, е съпругът ви – продължава Азис. – Вие го смятате за непознат? Тогава се запознайте с него. Задайте му всякакви въпроси – дори най-смешните и най-глупавите, които ви хрумнат. Отговорите може да ви изненадат.
– Ех… ако можеше всичко да бъде толкова просто… – казва Сехер като въздъхва дълбоко.
Докторът се усмихва леко, но в очите му проблясва предизвикателство.
– А какво имате да губите? Ако не искате да си спомните, това е ваш избор. Но ако страхът ви държи в плен, тогава, да – ще бъде трудно. Ще бъде болезнено. Ще бъде хаос. Но след време ще свикнете. Само че… все така ще продължите да живеете в самота, без минало и без спомени.
Сехер рязко вдига глава.
– Аз не се страхувам! – заявява твърдо. – Аз искам да си спомня! Ако не исках, нямаше да дойда тук!
–Хубаво! За днес това е всичко! – отвръща доктора. –Утре ще ви очаквам по същото време!
– Как така? Утре отново ли трябва да идвам? – изненадана е тя.
Азис се засмива тихо.
– Не е ли това добра новина? – пита той с лека закачка.
Междувременно Али посещава Ясемин в затвора.
– Намерихме Рустем – съобщава Али, без да губи време. – Но той не може да каже нищо.
Ясемин се изсмива горчиво и поклаща глава.
– Какво друго можеше да се очаква? – отвръща тя. – Грешката беше моя, че ти се доверих. И сега какво? Какво ще правите?
– Слушай, имам една теория. Човекът, който те е вкарал тук, е Ертурул Сорал, твоят шеф.
– Откъде ти хрумна тази глупост? – пита Ясемин и избухва в смях.
–Между него и сестра ти има огромна вражда. Той те е използвал, за да ѝ отмъсти.
–Когато нея я нямаше, той беше до мен. Той ме спаси от улицата. Аз говорих днес с него, той ми е наел нов адвокат и преследва Рустем от първия ден. Така че кой наистина ме е вкарал тук? Вие нищо не знаете!
– Враждата му със сестра ти не е случайна – продължава Али. – Брат му е убит по време на полицейска операция. Ертурул Сорал обвинява за това сестра ти.
– Знам това – отговаря Ясемин. – Той ми каза, че Дуйгу му е отнела брат му, а мен е оставила на улицата. Той ме е намерил и ме е приел в семейството си, станала съм като сестра за него. Той няма да ме остави сама!
Али се връща в полицейското управление и съобщава на колегите си, че се връщат към случая на Рустем.
–Трябва да се доберем до семейството му, до приятелите му, до приятелката му – казва той. – Да намерим всички възможно най-бързо.
„По дяволите! – мисли си Волкан. – Няма да спре, докато не стигне до мен. Трябва да се отърва от този създател на проблеми на име Зюмбюл (приятелката на Рустем, която иска пари от Волкан) възможно най-скоро.“
Султан се обажда на Али и го моли да дойде при Дуйгу, който е в лошо психическо състояние. Когато комисарят пристига, Дуйгу е заспало на дивана и говори насън:
– Али… аз те излъгах. Волкан не ми е гадже. Между нас няма нищо. Нямаме връзка.
Дуйгу се събужда. Виждайки Али до себе си, тя пита несигурно:
– Аз ли… казах нещо в съня си?
Али кимва утвърдително.
– Какво съм казала? – пита Дуйгу.
– Че ти и Волкан нямате връзка.
– Аз… – отговаря объркано Дуйгу. –- Можеш да кажеш всякакви неща насън. Не го приемай на сериозно.
– Всичко останало, което казва насън, съвпада с това, което говориш, когато си будна – отбелязва Али. – Чувствата ти към майка ти и сестра ти, гневът ти към себе си… Но това?
– Искаш да кажеш, че лъжа? – пита Дуйгу, като повишава глас.
– Точно това ме интересува. Ти излъга ли ме? Ще ми отговориш ли?
Дуйгу избягва да отговори.
–Нямам какво да кажа. Няма да ти обяснявам какво съм казал насън. Ще отида да се измия – обявява тя, след което става от дивана и се отправя към банята.
Али не се съмнява – Дуйгу лъже!
Заповядайте в нашата ФЕЙСБУК група – ТУК там ще намерите всичко за любимите си сериали.
Преглеждания: 17
