Възмутена Зейнеп идва в дома на Еге и връща парите, които е получила като част от стипендията си. Тя вече е похарчила част от тях, но обещава да ги върне възможно най–скоро.
Скоро между Еге и Бюлент се стига до ожесточена разправия, която за Еге не завършва добре. Бюлент блъска Еге и той пада върху една счупена чаша и порязва ръката си.
Мелис е бясна на баща си, че е вдигнал ръка срещу Еге.
Бюлент и Ферайе излизат от кабинета с напрегнати изражения. В коридора атмосферата е наситена с напрежение.
Мелис, която току–що е приключила с превръзката на раната на ръката на Еге, рязко се изправя и застава пред баща си. Очите ѝ блестят от гняв, а гласът ѝ е остър като нож:
– Татко, какво всъщност правиш? Готов ли си да нараниш всички нас, само и само да не се споменава името на Зейнеп? Еге е най–добрият ми приятел! Нима трябва да търпим гнева ти заради нея?
Бюлент не трепва. Поглежда дъщеря си хладно, сякаш думите ѝ не докосват нито сърцето, нито съвестта му. Гласът му е равен, лишен от всякаква емоция:
– Ако всеки си знаеше мястото, нямаше да ми се налага да се ядосвам толкова.
Мелис се засмива горчиво. В очите ѝ проблясва разочарование, смесено с презрение:
– Разбира се. Когато става дума за скъпата Зейнеп, ти отлично знаеш как да поставяш хората на мястото им.
– Това е достатъчно, Мелис – намесва се Ферей, опитвайки се да успокои дъщеря си.
Мелис хвърля гневен поглед към майка си, очите ѝ пламтят от възмущение.
– Какво е достатъчно, мамо? – гласът ѝ трепери от раздразнение. – Мислехме, че когато Зейнеп напусне къщата, най–накрая ще настъпи мир. А сега виж – татко все още се кара с нас!
Бюлент я поглежда строго, но говори спокойно, сдържайки яда си.
– Нито аз, нито Зейнеп сме причината за тези спорове – казва твърдо той. – Това е твоят “най–добър приятел”, който все още не може да я изкара от главата си. Той плете интриги, за да я направи своя приятелка. Аз съм против това! Разбираш ли ме, Еге?
Еге пристъпва крачка напред, но преди да отвърне, Мелис избухва, гласът ѝ прорязва напрегнатата тишина:
– Трябва ли да те питаме кого можем да обичаме, татко?
– Да, трябва! – отсича Бюлент, без да откъсва поглед от нея. – Всеки, който живее в тази къща или е под моя опека, ще иска мнението ми! Когато започнете да живеете самостоятелно и напуснете тази къща, правете каквото искате!
Мелис стисва юмруци, погледът ѝ става още по–предизвикателен.
– Наистина? – тонът ѝ е пропит с горчив сарказъм. – Зейнеп си създаде свой живот и напусна къщата. Тогава защо все още се интересуваш от нея?
В очите на Бюлент проблясва раздразнение, а гласът му загрубява.
– Достатъчно! Върви в стаята си! – нарежда той рязко. – Ще поговорим, когато се поуспокоиш.
Мелис стисва устни, но не помръдва.
– Аз дете ли съм? – пита с открито възмущение.
Бюлент се вглежда в нея, след което изрича ледено:
– Тогава спри да се държиш като дете!
Бюлент излиза в коридора и се готви да излезе. Еге прегръща разтрепераната Мелис, опитвайки се да я утеши. Ферей гледа сцената с недоверие.
