В същото това време Хандан стои пред огледалото в стаята си и пробва сватбени диадеми. В стаята е и Елиф, която я наблюдава отстрани.
– Харесва ли ти? – пита Хандан с усмивка. – Представяла ли си се някога в сватбена рокля? Всяко момиче си мечтае за това.
– Аз нямам такива мечти – отвръща Елиф.
– Не лъжи. Ние сме приятелки от детството. Знам много добре за кого мечтаеш. Спомням си, че се подписваше като „Елиф Бозбей“.
– Госпожо Хандан, ако сте приключили, имам работа долу – казва Елиф, опитвайки се да приключи разговора.
– Още не съм свършила – отвръща твърдо Хандан. – Вие имате голям дълг към нас, така че докато го изплатите, ще следвате моите указания. И не прави тази физиономия.
– Аз не правя никакви физиономии и наистина нямам такива мечти – повтаря Елиф.
– Не ти вярвам. Продължавай, разкажи ми как изглежда сватбата на мечтите ти. Ретро сватба? Сватба на плажа? Рокля в стил принцеса? Или може би нещо по-модерно? Не въздишай, просто говори.
Хандан се навежда към нея с провокативна усмивка.
– Ти и Кузей никога ли не сте имали мечти? – пита тя. – Когато Кузей ми изневери с теб, не си ли си представяла, че стоиш с него пред олтара?
– Трябва да проверя храната – прекъсва Елиф и се опитва да си тръгне.
Хандан обаче отново я спира.
– Не се разстройвай толкова. Слушай, няма значение какво се е случило в миналото. Аз съм добре, всичко е наред. Кузей вече е мой. Искам да затворя тази глава и да продължа напред с живота си. Ето защо имам предложение за теб.
Хандан хваща ръцете на Елиф и, усмихвайки се с явна насмешка, казва:
– Искаш ли да работиш за мен и Кузей в нашата къща? Като прислужница.
Елиф веднага издърпва ръцете си от хватката на Хандан.
– Мислиш ли, че ще ме унижиш по този начин? – пита тя със спокоен, но твърд глас. – Мислиш ли, че такова предложение ще ме обиди? Хандан, майка ми е чистачка. Как мога да се срамувам от такава работа? Чистенето, прането, тежкият труд с пот – това е благородна професия. Наистина ли мислиш, че работата е нещо унизително? Избрал си грешен начин да ме обидиш.
Елиф поглежда решително към Хандан.
– Аз не съм като теб. За мен това не е обида. Знаеш ли какво е наистина унизително?
Хандан накланя глава, като я гледа с интерес.
– Наистина? Какво? – пита тя.
– Липсата на скрупули. Да молиш за любовта на един мъж, въпреки че знаеш, че той не те обича.
Думите на Елиф удрят точно в целтаа. Хандан смръщва вежди и пита рязко:
– Искаш да кажеш, че Кузей не ме обича?
Хандан вдига ръка, искайки да я удари, но Елиф задържа ръката ѝ с уверено движение.
– Ти сама си отговори – казва Елиф спокойно.
Тя се обръща и излиза от стаята, оставяйки Хандан в ступор. В очите на Хандан се появяват сълзи. Думите на Елиф са я засегнали дълбоко.
