Съсипана и смазана от тежестта на случилото се, Нурсема се прибира в стаята си. Очите ѝ са пълни със сълзи, а тялото ѝ трепери от гняв и болка.
Тя се отпуска на леглото и се взира в тавана, опитвайки се да проумее несправедливостта, която току-що ѝ се е стоварила върху плещите.
Телефонът ѝ вибрира.
Тя взима устройството с треперещи ръце и отваря съобщението.
„Липсваш ми, скъпа моя!“
Името на Умут свети ярко на екрана. Нурсема прехапва устни, а сълзите ѝ се търкулват по бузата ѝ.
Тя стиска телефона в ръката си, но не отговаря.
Дори любовта на живота ѝ не може да я спаси от съдбата, която родителите ѝ са избрали вместо нея.
В същото време Йомер пристига с огромен букет цветя в дома на Къвълджъм. Сьонмез е изненадана да го види. Сьонмез е още по-изненадана, когато Йомер ѝ казва, че е дошъл, за да ѝ съобщи, че между него и Къвълджъм всичко е много сериозно.
– Ако вие разрешите, аз искам да се оженя за дъщеря ви! – казва Йомер.
Сьонмез отговаря, че според традицията ръката на момичето се иска от най-възрастния мъж в семейството, а след като е дошъл сам, неговото семейство не одобрява връзката му с Къвълджъм. Тя също е солидарна със неговото семейство и е против брака му с Къвълджъм.
– Колко хубаво, че ние с Йомер не се интересуваме от традициите! – отговаря Къвълджъм.
Йомер поглежда към Къвълджъм и се усмихва.
– Добре, време е да си вървя.
Къвълджъм тръгва да го изпрати. Йомер поглежда към нея с усмивка.
– Извинявай, че дойдох без предупреждение.
Къвълджъм поклаща глава с усмивка.
– Няма нужда да се извиняваш.
Йомер въздиша театрално и я поглежда закачливо:
– Но, след като майка ти не те даде… май ще трябва да те отвлека.
Къвълджъм избухва в смях.
– Ти се шегуваш, нали? .
– Много те обичам! – признава Йомер и я целува.
– И аз много те обичам! – отвръща Къвълджъм.
Любовта им не се нуждае от одобрение. Те вече са направили своя избор.
Пренасяме се в дома на Юнал. Цялото семейство е събрано в хола, очаквайки пристигането на Хамди и семейството му.
– Абдулах, как можа?! Къде изобщо си виждал такова нещо? – гневно възкликва Пембе.
Абдулах я поглежда спокойно, без капка съмнение в решението си.
– Мислех, че ще си щастлива.– Да! Разбира се, че се радвам! Но всичко е много прибързано! – отговаря Пембе.
Абдулах вдига рамене и поглежда към останалите.
– Ще я омъжим и всичко ще е наред. – Да се надяваме – както винаги Фатих е съгласен с решенията на баща си.
В този момент гласът на Дога прекъсва напрегнатата атмосфера:
– А вие попитахте ли какво мисли Нурсема? Какво иска тя?
Нурсема изненадана поглежда Дога.
– Дъще, чуй ме! Не се бъркай в това, което не те засяга! – казва Пембе с рязък тон.
Фатих поглежда Дога умолително.
– Дога, моля те… – казва Фатих.
(Фатих – човекът, който никога няма да се промени. Не знам какво още мога да кажа за него. Егоизмът му е отвратителен, реакциите му – неадекватни. Колко ли още Дога ще го търпи?)
Но Дога не се отказва. Очите ѝ горят от възмущение, гласът ѝ не трепва.
– Татко Абдулах, вярвах ви! – казва тя разпалено. – Имах ви доверие! Вярвах във вашата мъдрост и справедливост! Но не мога да повярвам на очите си! Вие не позволявате на Нурсема да живее така, както иска! Дори не я питате какво мисли тя!
– Дъще, ти скоро ще станеш майка. – гласът му е мек, но твърд. – А след като вземеш детето си на ръце, ще разбереш, че животът ти вече няма да бъде същият.
Той прави пауза, след което продължава:
– Всяка майка, всеки баща иска най-доброто за детето си! Ти непременно ще разбереш това, когато станеш майка!
Дога поклаща глава.
–Но аз знам, че родителите не трябва да обричат детето си на нещастен живот, татко Абдулах!– отвръща Дога. – Извинявайте, но не мога да остана тук и да гледам това.
Поглежда към Нурсема, която седи със сведена глава, напълно съсипана.
– Все едно не я омъжвате, а я водите на екзекуция!
Дога рязко става от мястото си и излиза от стаята.
Фатих се поколебава за миг, след което се изправя, за да тръгне след нея.
Но преди да направи и крачка, Абдулах го спира с твърд тон:
– Остави я. На нея сега не ѝ е лесно.
След като баща му е одобрил, Фатих се отпуска спокойно обратно на мястото си.
– Ако бяхме строги с нея, сега това нямаше да се случи – мрънка Пембе.
В този момент звънецът на входната врата прекъсва разговора.
Хамди и семейството му пристигат.
И така, годежът на Нурсема е уреден.
Без нейната дума.
Без нейното съгласие.
Просто уреден.
В същото време Дога звъни на Чимен, неспокойна да разбере какво се случва вкъщи.
– Как са нещата вкъщи? – пита тя с напрежение.– Баба постоянно мърмори на мама. – отговаря Чимен с досада.
Дога не крие задоволството си.
– Това е правилно!
Чимен не е съгласна и възразява веднага:
– Не мисля така. Ти реагираш прекалено остро! Не трябваше да бягаш от вкъщи заради такава глупост.
– Чимен, аз съм толкова ядосана! Заради нея се наложи да се върна тук! – отвръща Дога.
– Бъде добра с децата си! – казва Чимен.
Дога трябва да приключи разговора, защото в стаята влиза Фатих.
– Дога, как си? – пита той.
– Добре съм. Поговорих си с Чимен.
Тонът ѝ е равен, но очите ѝ блестят от напрежение.
– Вие дадохте ли Нурсема?
Фатих кима.
– Да. Татко се съгласи.
– А ти просто стоеше и гледаше?! – пита ядосана Дога.
– Дога, всички се опитваме да влезем в твоето положение! – отвръща Фатих. – Но не трябва да го използваш! – добавя той с укор. – Трябва да си подбираш думите.
Дога свирепо го пронизва с поглед, но не казва нищо.
След като Хамди и семейството си тръгват, Нурсема разплакана отива в стаята си и пише съобщение на Умут, че всичко е свършило, защото са я сгодили.
Действието прескача на сутринта. Семейство Юнал се е събрало за закуска.
Нилай сияе от вълнение.
– Татко, кога ще бъде сватбата? – пита тя с нетърпение.– Нека жените решат този въпрос – отговаря Абдулах.– Искам да знам, за да си избера рокля! – възкликва Нилай.
Пембе ѝ хвърля успокоителен поглед.
– Дъще, остави този „проблем“ на мен.– Мамо, какви проблеми имаме? – чуди се Нилай.
Абдулах поглежда към нея, след което бавно изрича:
– Казват, че бракът прави чудеса…
Той поглежда към Нурсема, чийто поглед е забит в чинията.
– Нека Бог ни даде сила, за да се справим с всички проблеми. Сватбата да мине добре… и дъщеря ми да напусне дома ми като булка.
Тишината, която следва тези думи, е оглушителна.
По късно Пембе влиза в стаята на дъщеря си.
– Не ме гледай така, Нурсема! – казва Пембе хладно. – Аз те предупредих! Казах ти да не се виждаш с Умут, но ти не ме послуша! Сега трябва да отговаряш за постъпките си!
– Няма какво да ти кажа, мамо. Аз те подкрепях! Бях на твоя страна, независимо, дали беше права или не, но ти всичко съсипа.
Пембе издиша тежко.
– Разбира се, много е лесно да съдиш отстрани. Дъще не ти желая лошо! Аз не съм ти враг! Ти дълго време ме лъжеше, гледайки ме в очите, а излиза, че лошата съм аз ли? Аз искам у дома да има ред! Сега не ме разбираш, но ще ме разбереш когато станеш майка!
Нурсема я поглежда право в очите.
– Аз никога няма да стана майка като теб!
Пембе не казва нищо. Тя просто се обръща и напуска стаята.
Алев пристига в агенцията и веднага усеща, че нещо не е наред. Атмосферата е напрегната, а когато поглежда към Умут, веднага разбира, че той е разстроен. Очите му са зачервени, лицето му е бледо, а погледът – празен. Тя приближава към него, загрижена.
Без да губи време, го пита какво се е случило и дали нещо лошо е станало. Умут не отговаря веднага, но сълзите му започват да се стичат по лицето, без той дори да се опитва да ги спре.
Алев се опитва да го накара да говори, да сподели какво толкова го е разстроило. След няколко секунди тишина, Умут най-накрая промълвява, че са сгодили Нурсема.
Алев рязко се отдръпва, очите ѝ се разширяват от шок. Не може да повярва на чутото. Пита го дали е сигурен, какво точно има предвид.
Умут потвърждава – Нурсема сама му е писала, че всичко е приключило.
Гневът в Алев започва да се надига. Веднага е убедена, че Пембе има пръст в това.
– Ако Пембе няма пръст в това, да не се казвам Алев! – ядосана заявява тя.
– Каква разлика има кой стои зад това? Нурсема ми каза да вярвам само на нейните думи.
–Ти обади ли ѝ се? Може съобщението да е написано от Пембе!
–Надали! Тя не отговаря на обажданията ми.
–Очевидно е, че тя е била принудена! Тя и дума не е могла да каже. Не искам сега това да казвам, но ние знаехме как ще свърши всичко това.
–И какво? Трябва ли да се съглася с това? – ядосан е Умут. -С това, че любимата ми жена ще се омъжи за друг? Това ли ми предлагаш?!
–А какво можем да направим? – въздиша Алев. – Няма да тръгнеш да я отвличаш…
Умут се замисля.
– А защо не?!
– Не си го и помисляй – предупреждава го Алев.
Йомер се обажда на Къвълджъм, за да разбере как е след събитията от предния ден. Тя му отговаря с шеговит тон, че след неговото предложение се чувства прекрасно и дори си подготвя чеиза.
– Но, за какво ти е чеиз? Важното за мен е самата ти да дойдеш! Признавам получи се ефектно! Истината, че г-жа Сьонмез не го одобри, но това не е страшно! Времето лекува, ще успея да я убедя!
– Така е, не се съмнявам в теб!
– Къвълджъм, искам да знаеш, че Кайхан се обади, искаше да ме притисне, но аз му показах къде е мястото му. Сигурно и при теб ще дойде.
– Нека да опита! Ще си го получи! Аз нямам намерение да говоря с него!
В този момент вратата на кабинета на Йомер се отваря и вътре влиза Абдулах.
– Миличка, извинявай. Ще ти се обадя по-късно. Доскоро! – казва Йомер.
Абдулах съобщава на Йомер, че е сгодил Нурсема. Той се оправдава, че не е успял да го покани, защото всичко е станало много бързо.
– Надявам се, че не е заради Къвълджъм? – пита Йомер.
– Не, не – отговаря Абдулах. Въпреки, че не одобрявам връзвачката ви, ти винаги ще си останеш мой брат.
- Ще приеме ли Нурсема съдбата си? Ще се омъжи ли за друг?Ще приеме ли напълно наложения ѝ живот?Ще се примири ли завинаги или това е началото на нейния бунт?
ИЗТОЧНИК: PoTV.bg
Заповядайте в групата на сериала „Шербет от боровинки – ТУК там ще намерите епизоди,снимки и информация за сериала.
