Пренасяме се в дома на Юнал. Цялото семейство е събрано в хола, очаквайки пристигането на Хамди и семейството му.
– Абдулах, как можа?! Къде изобщо си виждал такова нещо? – гневно възкликва Пембе.
Абдулах я поглежда спокойно, без капка съмнение в решението си.
– Мислех, че ще си щастлива.– Да! Разбира се, че се радвам! Но всичко е много прибързано! – отговаря Пембе.
Абдулах вдига рамене и поглежда към останалите.
– Ще я омъжим и всичко ще е наред. – Да се надяваме – както винаги Фатих е съгласен с решенията на баща си.
В този момент гласът на Дога прекъсва напрегнатата атмосфера:
– А вие попитахте ли какво мисли Нурсема? Какво иска тя?
Нурсема изненадана поглежда Дога.
– Дъще, чуй ме! Не се бъркай в това, което не те засяга! – казва Пембе с рязък тон.
Фатих поглежда Дога умолително.
– Дога, моля те… – казва Фатих.
(Фатих – човекът, който никога няма да се промени. Не знам какво още мога да кажа за него. Егоизмът му е отвратителен, реакциите му – неадекватни. Колко ли още Дога ще го търпи?)
Но Дога не се отказва. Очите ѝ горят от възмущение, гласът ѝ не трепва.
– Татко Абдулах, вярвах ви! – казва тя разпалено. – Имах ви доверие! Вярвах във вашата мъдрост и справедливост! Но не мога да повярвам на очите си! Вие не позволявате на Нурсема да живее така, както иска! Дори не я питате какво мисли тя!
– Дъще, ти скоро ще станеш майка. – гласът му е мек, но твърд. – А след като вземеш детето си на ръце, ще разбереш, че животът ти вече няма да бъде същият.
Той прави пауза, след което продължава:
– Всяка майка, всеки баща иска най-доброто за детето си! Ти непременно ще разбереш това, когато станеш майка!
Дога поклаща глава.
–Но аз знам, че родителите не трябва да обричат детето си на нещастен живот, татко Абдулах!– отвръща Дога. – Извинявайте, но не мога да остана тук и да гледам това.
Поглежда към Нурсема, която седи със сведена глава, напълно съсипана.
– Все едно не я омъжвате, а я водите на екзекуция!
Дога рязко става от мястото си и излиза от стаята.
Фатих се поколебава за миг, след което се изправя, за да тръгне след нея.
Но преди да направи и крачка, Абдулах го спира с твърд тон:
– Остави я. На нея сега не ѝ е лесно.
След като баща му е одобрил, Фатих се отпуска спокойно обратно на мястото си.
– Ако бяхме строги с нея, сега това нямаше да се случи – мрънка Пембе.
В този момент звънецът на входната врата прекъсва разговора.
Хамди и семейството му пристигат.
И така, годежът на Нурсема е уреден.
Без нейната дума.
Без нейното съгласие.
Просто уреден.
