Двамата пристигат в имението и слизат от колата.
– От колко години шофираш? – пита Сехер, докато го поглежда любопитно.
Яман ѝ хвърля бегъл поглед и се усмихва леко.
– От много, много години.
Тя кимва замислено. Влизат в къщата…
– Какво става с теб? – пита Яман.
– Това… Аз… – запъва се Сехер.
– Да!
– Нищо! – отговаря смутена Сехер и сяда на дивана в хола.
Яман не казва нищо, но сяда до нея, оставяйки малко разстояние помежду им.
Сехер вади телефона си и започва да търси информация за него в интернет. Очите ѝ попадат на статия, която я кара да спре дъха си.
“Известният бизнесмен Яман Къръмлъ построи училище в квартала, където е израснала неговата съпруга Сехер Къръмлъ.”
Тя вдига поглед и поглежда крадешком към него.
“Яман Къръмлъ и неговата тайнствена годеница.”
Сехер примигва и увеличава снимката, на която е той.
– Обикновено носиш черно! – казва тихо, без да осъзнава, че го е изрекла на глас.
Яман извърта глава към нея.
– Какво?
Тя се стъписва.
– Нищо! – отвръща бързо и отново свежда поглед към телефона си.
В този момент Аделет им донася кафе. Сехер отпива замислено, а Яман забелязва, че тя все още е втренчена в телефона си. Навежда се леко напред и присвива очи.
– Ти… мои снимки ли гледаш?
Сехер замръзва за секунда, после оставя чашата си и го поглежда право в очите.
– Да. Четох биографията ти.
Яман вдига вежди.
– Защо?
Тя поема дълбоко въздух.
– Защото… лекарят каза да те опозная. Каза ми, че в стремежа си да те опозная, може би ще си спомня…
Яман я гледа замислено.
– Но ти търсиш на грешното място. Ако искаш да ме опознаеш, можеш просто да ме попиташ.
– Знам, че обичаш кариърък, че си много упорит и че преди… много си ме… – смутена Сехер спира.
– Това не е вярно.– отговаря Яман. – Не само преди! Да!
Сехер се изчервява и от вълнение става.
Сехер усеща как пулсът ѝ се ускорява. Вълнението я обзема и тя рязко се изправя.
– Къде? – пита Яман, проследявайки я с поглед.
– В… кухнята! – измънква тя и почти тичешком излиза от стаята.
