Хира запалва печката в колибата.
– Запали се! – казва тя нервно, хвърляйки поглед към Орхун, който е на ръба на силите си и едва се държи на дивана. Лицето му е изтерзано, а дишането – тежко.
– Приближи ножа към огъня – изрича той със слаб, но настойчив глас.
Хира взема ножа в ръка.
Хира посяга към ножа, пръстите ѝ леко потрепват.
– Обгори го добре – нарежда Орхун, стискайки зъби.
– Много ще те боли… – гласът ѝ пропит с болка.
– Това е временно, след това ще съм добре – отвръща той, опитвайки се да звучи убедително. – Не се тревожи и не се паникьосвай, не искам Али да се събуди!
Хира нагрява ножа.
Орхун поемайки си въздух маха парцалите, слепнали по раната му.
– Нагря се достатъчно! – казва той. – Хайде, дай го!
– Няма ли друг начин? – пита Хира, а в очите ѝ проблясват сълзи. – Трябва ли наистина да го правим?
– В момента това е единственото, което можем – отговаря той твърдо.
С треперещи ръце Хира подава ножа.
– Ще трябва още едно парче плат – казва той.
Хира бърза да му донесе. Той захапва кърпата, пръстите му се свиват около дръжката на ножа, а после…
Рязък, приглушен стон разцепва тишината, когато ножът потъва в раната. Мускулите на Орхун се напрягат до краен предел, но той не издава повече звук.
Куршумът се търкулва на пода в краката на Хира, отскачайки с лек метален звук. Ножът пада от ръцете на Орхун.
