В същото време Нурсема излиза от стаята си, внимателно затваря вратата зад себе си и тихо слиза по стълбите. Всяка стъпка е предпазлива, всяко движение изчислено. Сърцето ѝ блъска в гърдите, но не спира.
Трябва да се измъкне.
Когато стига входната врата, бавно я открехва. Вече усеща нощния въздух, свободата е на една крачка.
Но точно в този миг пред нея се изправят Фатих и Мустафа.
– Къде си тръгнала? – пита Фатих с леден глас.
– Къде така? – повтаря Мустафа, а в гласа му има ирония.
(И Фатих, и Мустафа ще съжаляват, че тази вечер спряха сестра си! Много ми се иска да прескоча всички тежки серии, които предстоят, и да ви разкажа какво ще направи Нурсема със семейството, което не я смята за човек!)
Фатих прави крачка към нея.
– Хайде да се връщаме! Татко те чака.
Нурсема усеща как кръвта се отдръпва от лицето ѝ. Бавно се обръща назад и вижда Пембе, която стои с ръце, скръстени пред гърдите си. Погледът ѝ пронизва дъщеря ѝ като острие.
– Ела тук! – заповядва с твърд глас.
Нурсема не помръдва. Тялото ѝ отказва да се подчини.
Пембе свива устни, а в очите ѝ проблясва гняв.
– Събличай се! Да видим какво ще правим с теб! Как не те е срам! Какво си мислиш, че си най-умната тук ли?!
Нурсема преглъща тежко и неволно прави крачка назад. Но ръката на Фатих се затваря около китката ѝ и я повежда обратно навътре.
Когато влиза в хола, Нурсема изпитва шок.
Ибрахим и семейството му са там.
В средата на стаята, като господар на съдбите им, седи духовник – лицето му сериозно, непроницаемо.
Ибрахим седи на колене пред него.
Нурсема замира.
Очите ѝ трескаво се местят от един човек на друг, но никой не я гледа. Никой не я пита дали иска това.
Пембе я подбутва грубо напред.
Нурсема преглъща болката, която е заседнала в гърлото ѝ, но коленете ѝ омекват и тя се принуждава да застане до Ибрахим.
В този момент тя разбира. Тя няма избор.
Тази нощ родителите ѝ я погребаха жива…
Тази нощ я принуждават да сключи никях с Ибрахим.
(Никях е ислямски брак – религиозен обет между мъж и жена, който ги прави съпруг и съпруга според ислямските закони.)
След като всичко е приключено, семейството на Ибрахим си тръгва.
Но никой дори не поглежда Нурсема.
Никой не я пита дали иска този брак.
Никой не се интересува как се чувства.
Тя не е човек.
Тя е вещ.
