Но тогава от стаята, в която се е скрил Арда, се чува лек шум.
Бюлент повдига вежди, очите му се присвиват подозрително. Става от дивана и бавно се насочва към стаята.
Влизайки вътре, той не вижда никого, но усеща, че нещо не е наред. Погледът му се спира върху гардероба.
Протяга ръка и рязко отваря вратата му.
Арда стои вътре, застинал като статуя.
– Сине, какво правиш тук? – пита Бюлент с изненада.
– Чичо Бюлент, аз… – Арда започва да заеква, опитвайки се да измисли разумно обяснение.
Бюлент се оглежда, а погледът му пада върху отворения прозорец.
– Или може би… – казва бавно, докато анализира ситуацията. – Ти ли проникна тук?
В този момент Зейнеп се връща в стаята, опитвайки се да запази спокойствие.
– Какво се случва тук? – пита Бюлент с нарастващо раздразнение. – Зейнеп, попитах те нещо. Отговори ми!
Зейнеп поема дълбоко въздух и набързо измисля обяснение.
– Обадих се на Арда, защото кранът в банята се счупи – казва тя. – Ние с Пелин не можахме да го поправим, затова го помолих за помощ.
Бюлент не изглежда убеден.
– А защо тогава Арда се криеше? – пита подозрително. – Не живее ли понякога тук?
Арда се намесва веднага.
– Аз не живея тук – заявява категорично. – Запознах се със Зейнеп в училище. Тя ми каза за повредения кран. Не исках да харчи пари за майстор, затова дойдох да ѝ помогна.
– Видях шала ти в къщата на Кузей – казва Бюлент, все още подозрителен. – Дали и там си поправял нещо?
Арда повдига вежди в искрено недоумение.
– Шал? – Арда е истински озадачена. В края на краищата не е бил в къщата на Кузей.
– Да, Ферайе ти го подари на Нова година.
– Леля Ферайе купи същия шал и на Еге – отговаря Арда с увереност.
– Да, вчера Еге беше при Кузей. Сигурно е оставил шала там.
Бюлент си спомня как Мелис е казала, че шалът е принадлежал на Кузей. Подозренията му за Зейнеп и Арда за миг отстъпват място на нови предположения за Еге и Мелис.
