Азис се навежда леко напред, сякаш иска да подчертае важността на следващите си думи.
– Ако вашите принципи не ви пречат, бих ви посъветвал да бъдете смела… и да преспите със съпруга си.
Сехер замръзва. В ушите ѝ думите на доктора откват като гръм.
Тя се изправя рязко от стола, очите ѝ горят от възмущение.
– Да преспя с него?! – гласът ѝ звучи шокирано. – Казах ви, че нищо не помня! Не го познавам! А вие ме карате… да спя с него?!
Гледа го невярващо, сякаш не може да повярва на чутото.
– Той все още е непознат за мен! Разбирате ли това?! Как не ви е срам?! – гласът ѝ се извива в остра нотка. – Това са глупости!
Яман гледа мълчаливо, очите му са напрегнати, но запазва спокойствие.
– Всичко свърши! – отсича Сехер. – Слагам край на тази терапия! Няма да продължавам тези безполезни сеанси!
– Това е необмислено решение – намесва се Яман.
– Аз не мисля така! – хвърля му ядосан поглед.
Азис въздъхва.
– Добре! Направете така, както вие сметнете за правилно – казва с неутрален тон. – Не исках да ви притесня или обидя с нещо. Просто изпълнявам работата си.
Той прелиства бележника си
– Решението е ваше. Аз ще отменя останалите ни сеанси. Никой не може да ви застави да правите каквото и да било.
– Да! Всичко хубаво! – казва Сехер и се обръща към вратата, готова да напусне кабинета.
В момента, в който посяга към дръжката, гласът на д-р Азис я спира.
– Госпожо Сехер, след като повече няма да се видим, искам да ви дам един последен съвет – казва той, като става от мястото си и я поглежда сериозно. – Досега се опитвахте да си спомните миналото само чрез това, което виждате и чувате. Но паметта не работи само така. Трябва да задействате и другата част на мозъка си – да почувствате спомените, да ги усетите, да ги „докоснете“.
Гласът му е спокоен, но убедителен.
– Прегърнете съпруга си. Прегърнете племенника си. Усетете техния аромат, топлината им… Изненадайте мозъка си! Това може да отключи спомените ви.
– Вече ви казах! – заявява твърдо. – Вашата терапия не ми помага!
Очите ѝ проблясват със смесица от гняв и разочарование.
– Всичко хубаво! – добавя с леден тон и напуска кабинета.
Яман тръгва след нея.
