Действието се пренася в дома на Къвълджъм.
– Ето, не мога да се свържа с Алев! – казва Къвълджъм на майка си и дъщеря си, докато нервно държи телефона в ръка. – Какво ли е станало с Умут?
– Сега и аз се притеснявам… – отвръща Чимен. – Горкичката Нурсема!
– Сьонмез поклаща глава с възмущение.
– Ако някой ми беше казал, че в днешно време, и то тук, в големия град, момичета ги омъжват насила, нямаше да повярвам! – казва тя с гняв. – Но това стана точно под носа ни!
– Надявам се, че сега Дога ще разбере в какво семейство е попаднала и на какво са способни тези хора!– казва Къвълджъм.
– Бедното момиче… – въздъхва Сьонмез. – Бягайки от дъжда, падна в калта. Навсякъде само проблеми! Ту един, ту друг…
– Бабо, хайде да не говорим за това сега… – намесва се Чимен, опитвайки се да отклони темата.
В този момент телефонът на Къвълджъм звъни. Тя поглежда екрана и веднага отговаря.
– Алев, какво става? – пита тя напрегнато.
От другата страна на линията гласът на Алев звучи разстроено.
– Всичко е много лошо… – отговаря тя. – Умут е в ужасно състояние, напълно е разбит…
– Разбирам… – въздъхва Къвълджъм. – Ти каза ли му, че са омъжили Нурсема?
– Казах му! – потвърждава Алев, гласът ѝ кипи от възмущение. – Апо е говорил с Умут и го е заплашил!
Къвълджъм застива за миг, после се окопитва.
– Какво?! Г-н Абдулах ли? – не може да повярва тя.
– Да! Това, което очаквахме от Пембе, този път го направи Апо! – възмущава се Алев. – Не мога да оставя Умут в това състояние. Затова не ме чакайте, оставам при него!
– Добре! Дръж ни в течение! – отвръща Къвълджъм.
Алев затваря, а в стаята настава напрегнато мълчание.
– Какво става? – пита Сьонмез, която усеща, че нещо сериозно се случва.
– Умут е съсипан! – въздъхва Къвълджъм. – Не мога да разбера какво беше това бързане да омъжат момичето?! – възмущава се тя.
– Що за хора са това? –възклуква Чимен. – Омъжили са Нурсема против волята ѝ? Тези побъркали ли са се? Но… това не е официален брак, може да не е толкова важен?
– И още как е важен! – отвръща Сьонмез.
– Така е, дъще… Някои неща не са логични… Чудя се какво ли мисли сестра ти? – пита Къвълджъм.
– Умут е толкова добро момче… Така се случи, че се влюби в Нурсема… А тази Пембе… какво, да не е царица, че да не го харесва? – възмущава се Сьонмез.