По-късно Фекили се обажда на Хункяр.
– Али Рахмет, съобщи ми добри новини! – казва тя притеснена. – Как е Йълмаз?
– Новините са добри! – отвръща Фекели. – Слава на Бога, Йълмаз е добре! Докторът извади куршума, ще се оправи.
Хункяр затваря очи и отпуска ръце.
– Слава на Бога… Бях сигурна, че ще чуя лоша новина…
Фекели поема дълбоко въздух.
– Г-жо Яман, двамата трябва спешно да поговорим.
– Да, да! Разбира се! Вие в болницата ли сте?
– Не. Себахатин направи операцията у дома си.
– Защо не отидохте в болница?!
– Йълмаз не поиска… – отговаря Фекели.
Действието прескача.
Хункяр и Фекели се срещат на обичайното си място. Фекели изважда пистолета, с който е бил прострелян Йълмаз, и ѝ го подава.
Хункяр трепери.
– Аз съм виновна за всичко… – прошепва тя. – Видях как племенникът ми гледаше Гюлтен още на сватбата… Знаех що за човек е!
Очите ѝ се пълнят със сълзи.
– Това не е първият път, в който Ерджумент изнасилва младо момиче – признава тя с болка. – Но баща ми, винаги прикриваше постъпките му… с пари.
Фекели я моли да не се обвинява.
