Ибрахим вдига телефона в кабинета си, а на лицето му се изписва изненада.
– Кой е дошъл? – пита той. – Дога Юнал? Пусни я!
Вратата се отваря, а Дога влиза уверено. Ибрахим я кани да седне и учтиво я пита дали иска нещо за пиене, но тя отказва.
– Сигурно ме помните, снощи се видяхме – започва тя.
– Разбира се. Вие сте съпругата на Фатих.
– Г-н Ибрахим, не ме разбирайте погрешно, но ще мина направо на въпроса.
– Добре, слушам ви.
– Вашата сватба с Нурсема беше прибързана. Не мисля, че това е било вашето истинско желание. Права ли съм?
Ибрахим въздъхва тежко.
– Ще ви кажа честно… След като баща ми каза, че трябва да сключим този брак, нямах избор.
– Разбирам, но според мен нямаше нужда от това – казва Дога, тонът ѝ става по-настоятелен. – Вие се оженихте не по любов, а заради родителите си. А това… не е правилно.
– Ние имаме традиции…
– Извинявайте, че ви прекъсвам, г-н Ибрахим – намесва се тя. – Знам за традициите. Но ще имате деца, независимо че не се обичате. Деца, които ще растат без любов. Това ще се отрази не само на вас, но и на тях. Аз самата съм бременна и мисля за тях преди да са се родили.
– Какво искате да кажете с това?
– Ще бъда напълно откровена. Вие и Нурсема дори не се познавате истински. Знаете само имената си. Знам, че никяхът е важен, но знам също, че за да се разведете, трябва да кажете три пъти „Аз се развеждам“.
– Не разбирам – отвръща Ибрахим.
– Ще ви обясня! – продължава Дога уверено. – Моля ви да се разведете с Нурсема.
– Как така?!
– Просто кажете три пъти „Аз се развеждам“ – настоява тя. – Това не е толкова трудно, нали? Ако го направите, и вие, и Нурсема ще можете да се ожените за хората, които обичате истински.
– Г-жо Дога, думите ви са хубави, но аз не мога да обясня това на баща си. Извинете ме! Освен това, това, за което ме молите, не е толкова просто, колкото си мислите. Ако искате мнението ми – по-добре не се месете в тази работа. Решението вече е взето от възрастните в семейството.
Дога се изправя, поглежда го за последен път и заявява твърдо:
– Разбирам ви, г-н Ибрахим. Извинете, че ви притесних. Но все пак… помислете си.
