След като разбира, че Зейнеп живее с Арда Ферей веднага отива на адреса. Тя ядосана чука на вратата. След миг Зейнеп отваря вратата, видимо объркана.
– Какво си мислиш, Зейнеп? – пита Ферей, без да крие възмущението си. – Не се преструвай, че не знаеш какво се случва. С кого живееш в тази къща? С Арда, нали? Кажи ми, какъв е проблемът ти? Как можеш да направиш нещо подобно?
Зейнеп свежда поглед и мълчи, неспособна да намери думите, с които да обясни.
Ферей влиза в къщата, която Зейнеп дели с Арда. Тя оглежда интериора и след това поглежда момичето с ясен укор.
– Знаеш ли какво ще стане, когато Бюлент разбере за всичко? – пита тя ядосано. – Правиш всичко, за да развалиш спокойствието ни. Осъзнаваш ли това? На вчерашния рожден ден видя колко щастливи бяха двамата приятели. След толкова време всички бяхме радостни, а сега…
– Госпожо Ферей, не искам да нарушавам ничие спокойствие – обяснява Зейнеп със загрижен глас. – Наистина нямаше къде другаде да отида.
– Моля те, престани да лъжеш – прекъсва я Ферайе, като я поглежда строго.
Зейнеп навежда глава.
– Целта ми е да не лъжа никого и със сигурност не и чичо Бюлент. Преместих се от вашата къща, за да можете да бъдете щастлива както преди. Озовах се на улицата. Спях на едно стълбище, защото нямаше къде другаде да отида. Ето защо помолих Арда за помощ.
Думите на Зейнеп карат Ферайе видимо да се развълнува. Погледът ѝ омеква.
– Зейнеп, не знаех, че положението е толкова сериозно – казва тя с явна загриженост. – Защо не дойде при мен? Можеше да поговорим, вместо да криеш всичко. Мислиш ли, че щях да те оставя да живееш на улицата? Аз нямам каменно сърце. Просто искам да защитя спокойствието на семейството си.
Зейнеп я поглежда, а в погледа ѝ се чете болка и притеснение.
– Как трябваше да го направя? – пита тя тихо. – Ти се развеждаш заради мен.
