В този момент Юсуф влиза в кухнята и с нетърпение моли леля си да му нареже ябълка.
– Лельо, знаеш ли, че аз много обичам ябълки? И ти също ги обичаш! Един път ти изяде три ябълки! – казва с усмивка момчето.
Сехер се усмихва нежно и започва да реже ябълката за племенника си.
Докато реже, внезапно в съзнанието ѝ изплува момент от миналото – спомен, в който Яман ѝ купува ябълка от уличен търговец. Тогава тя споделя половината с него, а погледите им се срещат с топлина и нежност.
Докато е потънала в мислите си, не забелязва, че Яман я наблюдава внимателно.
Сълзи напират в очите ѝ. Тя вдига очи и вижда Яман
Със сълзи на очи тя се приближава до Яман и му подава едната половинка от ябълката.
– Ние вече сме преживявали този момент – казва Сехер.
Яман я гледа изумен, а после усмивката му озарява лицето. Щастлив, той я прегръща и нежно пита:
– Спомняш ли си нещо друго?
Юсуф скача от радост и извиква:
– Леля си спомни! Ти каза, че тя ще си спомни!
Сехер поклаща глава и с тъга отговаря:
– Това е единственият спомен, който успях да си спомня.
– Няма значение – казва Яман с топлина в гласа. – Това е огромна крачка напред.
– Леля си спомни! – радостно повтаря Юсуф. – Отивам да разкажа на всички!
Развълнуван, той излиза тичешком от кухнята.
След малко Адалет, Неслихан и Зия влизат с усмивки, щастливи от напредъка ѝ.
– Аз си спомних само един момент… – казва Сехер със сълзи в очите.
– Скоро ще си спомниш всичко – уверено ѝ отвръща Зия.
