В гората. Мерием идва в съзнание. Главата ѝ пулсира, тялото ѝ е схванато, но инстинктът за оцеляване надделява.
– Трябва да се измъкна оттук! – прошепва, събирайки сили.
С мъка започва да се върти, опитвайки се да се освободи от тежкия килим. Пръстите ѝ докосват нещо грапаво – корен на дърво. С последни сили се хваща за него и се издърпва навън.
Действието прескача на сутринта. Кенан все още чака новини от Салих за местоположението на телефона на Мерием.
Появява се Салих и обяснява на Кенан, че едва сега са прихванали сигнал от телефона на Мерием, който идвал от Бейкьоз, близо до крайбрежната. Той е говорил с екипите, които са претърсили района, но няма следа от Мерием.
– Какво би търсил телефонът ѝ там?! – Кенан е объркан.
– Не знам, ние също се съмняваме – отговаря Салих. – Проверихме сигнала през целия ден при Бейкьоз телефонът е бил активен в Ташкън холдинг.
Кенан без да губи време отива при Харика, тя признава, че Мерием е идвала при нея, но казва, че ѝ е казала много лоши неща и си е тръгнала. Кенан разбира също така, че записите от камерите в компанията на Харика също липсват.
