Малко по-късно пристига Зейнеп. Тя иска да говори с Бюлент и Ферайе.
Мелис я поглежда изненадано, но въпреки това отваря вратата на родителите си.
Когато Ферайе и Бюлент излизат от стаята, Зейнеп съобщава решението си.
– Реших да подам молба за деканска ваканция – казва тя.
Двойката я гледа изненадано, а Мелис се усмихва доволно.
В същия момент в къщата пристигат Еге и Арда.
– Въпреки че не исках, накарах всички в къщата да се чувстват много неудобно – казва Зейнеп. – Госпожо Ферайе, разстроих ви. Чичо Бюлент, отнех ви от децата ви. Съжалявам. Няма смисъл да оставам повече в този град. Връщам се в Едремит.
Мелис пляска с ръце.
– Браво! Най-накрая реши да направиш нещо правилно!
Зейнеп я игнорира и продължава с твърд глас:
– Ще работя, ще печеля пари и ще си стъпя на краката. Със събраните средства ще завърша образованието си. Благодаря на всички за всичко. Моля, дайте ми благословията си.
– Зейнеп, не говори глупости! – г отвръща твърдо Бюлент. – Ти се класира на пето място в цяла Турция, а сега искаш да прекъснеш обучението си?
Мелис прави гримаса.
– Нека прекъсне, татко. Нека се върне в селото си. Има си майка, има си баща – те да се грижат за нея!
Ферайе я стрелва дъщеря си с остър поглед.
– Дъще!
Но Зейнеп не обръща внимание на думите на Мелис.
– Чичо Бюлент, заради мен вашето семейство се разруши – казва тя, а в гласа ѝ се усеща болка. – Не мога да приема това.
Бюлент въздъхва тежко.
– Сърцето ми също не ми позволява да те изпратя в Едремит – отвръща. – Освен това… – той разменя поглед със съпругата си, – дадох дума на Тейлър.
Зейнеп поклаща глава.
– Не се отказвам от образованието си, просто го прекъсвам. Ще работя, ще спестявам пари и после ще продължа. Но сега… как да бъда щастлива, когато всички около мен са нещастни?
Мелис отново се усмихва доволно, но всички останали я гледат с изненада.
