В същото време в лицея секретарката на Къвълджъм влиза при нея притеснена и ѝ съобщава, че в училището е нахлул въоръжен мъж и е взел ученик за заложник.
Къвълджъм притеснена отива да види какво става.
– Спокойно, всичко може да се реши! – казва Къвълджъм с твърд, но спокоен тон, приближавайки се към мъжа. – Моля те, прибери пистолета си!
Похитителят я поглежда рязко.
– Ти коя си?
– Аз съм директорът на училището – отговаря Къвълджъм уверено. – Хайде, спокойно да решим това!
– Ти си виновна също толкова, колкото и те! – изкрещява мъжът.
– Така е… Виновна съм… Затова на негово място трябва да бъда аз! – заявява Къвълджъм без страх.
Чимен, която наблюдава сцената отстрани, е в шок. Тя иска да се втурне към майка си, но Метехан я държи здраво и не ѝ позволява да се намеси.
Похитителят пуска ученика и взема Къвълджъм за заложник.
В този момент Дога пътува към университета и преглежда новините в интернет. Внезапно попада на видеоклип, в който ясно вижда как майка ѝ е взета за заложник.
Очите ѝ се разширяват от ужас.
С разтреперани ръце веднага набира Фатих.
– Фатих, направи нещо! – гласът ѝ трепери от паника.
– Дога, ще се свържа с полицията и всичко ще се реши! Но ти да не си посмяла да отидеш там! – предупреждава я Фатих.
Но Дога не го слуша. В сърцето ѝ бушува страх и притеснение.
Тя пристига в училището, но в същия момент там идва и Фатих, който я спира, преди да влезе вътре.
Минути по-късно пристига и полицията.
Без да се замисля, Дога се втурва вътре.
Къвълджъм я вижда и се ужасява.
– Дога, махай се от тук! – крещи тя.
Фатих веднага застава пред Дога, опитвайки се да я предпази.
В този миг полицаите нахлуват и обезоръжават похитителя.
Всичко приключва. Къвълджъм е свободна и прегръща дъщерите си.
Минути по-късно Йомер пристига, притеснен и задъхан.
– Метехан, всичко наред ли е?
– Да, татко – отговаря момчето с облекчение.
Къвълджъм го поглежда изненадано.
– А ти как разбра?
– Метехан ми каза – отговаря Йомер, а в гласа му все още се усеща тревога. – Къвълджъм, така се изплаших…
– Всички се изплашихме… – въздъхва тя. – За щастие всичко приключи добре!
