Зейнеп пристига в къщата на Бюлент и Ферей, за да им съобщи, че е решила временно да прекъсне обучението си в университета и да се върне в родния си град, надявайки се да помогне за възстановяването на разпадащото се семейство на Бюлент.
– Браво! – Мелис пляска доволно с ръце, усмихвайки се самодоволно. – Най-накрая реши да направиш нещо добро.
Зейнеп не обръща внимание на подигравателния ѝ тон.
– Ще работя, ще печеля пари и ще стъпя на краката си – продължава тя с твърдост в гласа. – А със събраните пари ще завърша образованието си. Благодаря ви за всичко. Моля ви, дайте ми благословията си!
– Зейнеп, не говори глупости! – гласът на Бюлент звучи категорично. – Ти се класира на пето място в цяла Турция, а сега казваш, че ще прекъснеш обучението си?
– Нека да прекъсне, татко! – намесва се Мелис със самодоволно изражение. – Нека се върне в селцето си! Няма ли си майка, няма ли си баща? Нека те да се погрижат за нея!
– Дъще! – Ферей, хвърляйки на Мелис остър поглед.
– Чичо Бюлент, заради мен се разруши и това семейство – казва Зейнеп, без да крие вината си. – Не мога да живея с това на съвестта си.
– Сърцето ми също така не ми позволява да те изпратя в Едремит – отвръща Бюлент с тягостна въздишка. – Освен това… – той разменя поглед със съпругата си, – дадох обещание на Тейлър.
– Не се отказвам от обучението си, просто го прекъсвам – обяснява Зейнеп. – Ще ходя на работа, ще спестявам пари и ще завърша обучението си. Но сега… Как да бъда щастлива, когато всички около мен са нещастни?
– Не, дъще, няма да го позволя! – Бюлент поклаща глава, гласът му звучи непреклонно. – Не можеш да прекъснеш обучението си. Този въпрос е приключен!
– Не смятам, че е така! – избухва Мелис. – Ще се разведеш ли, за да може тя да учи? Чувствам се като в някакъв турски сериал!
Бюлент не обръща внимание на думите на дъщеря си. Обръща се към Ферей:
– Обади се в университета и анулирай молбата ѝ.
Ферей го поглежда хладно.
– Момичето е на двайсет години – отговаря спокойно тя. – Може да прави каквото си иска. Защо не ѝ позволиш сама да реши съдбата си?
– Ферей, ако не се обадиш, ще го направя сама! – заявява Бюлент.
– Ферей, ако не се обадиш, ще го направя аз! – гласът на Бюлент се повишава.
– Обади се на когото искаш – свива рамене тя. – Ако Зейнеп е решила да си тръгне, остави я. Не очаквай от мен да се меся.
След тези думи Ферей се обръща рязко и с бързи крачки напуска стаята, оставяйки останалите в тежка, напрегната тишина.
