По-късно Сехер отива на поредния си сеанс при д-р Азис.
Азис, както обикновено, отпива глътка от чая си и я поглежда с любопитство.
– Ако сте готова, можем да започнем! Как вървят нещата? Има ли напредък след последната ви домашна задача?
– Да! – отговаря Сехер с леко колебание. – Разбрахме, че изпитвам страх да шофирам, затова той започна да ме учи, за да го преодолея.
– Отлично! Има ли промяна?
– Аз… за малко щях да катастрофирам – признава тя и навежда глава. – Много се изплаших. Исках да се откажа, дори му казах, че не му вярвам…
– Значи искате да кажете, че между вас няма промяна? Така ли да разбирам? – пита внимателно Азис.
Сехер замълчава за миг, после му разказва за спирането на тока, за страха, който я е обзел, и за това как Яман е влязъл в стаята ѝ, за да я успокои. Казва му и колко объркана се е почувствала след това.
– Това е голям напредък – отбелязва докторът с усмивка. – Но има нещо, което не разбирам. Защо сте била толкова притеснена?
Сехер се смущава и замълчава.
– Г-жо Сехер, не правим тези сеанси, за да ви опозная аз, а за да се опознаете вие самата – казва Азис. – Всяка крачка, всяко действие ви приближава до миналото ви.
Сехер с въздишка признава:
– Аз… внезапно го прегърнах.
Д-р Азис я поглежда с интерес.
– Това е много добре! – възкликва той. – Това означава, че му имате доверие. Дори да го отричате, подсъзнанието ви вече е направило своя избор. Връзката между вас е силна и неразрушима. Не трябва да се борите срещу нея, а да я приемете. Това е една от най-важните крачки по пътя към самопознанието.
– Моля ви, не говорете така! – избухва Сехер. – Доверието и впечатлението са две различни неща! А ако трябва да избера този път, аз… няма да го направя. Има ли друг начин?
