Действието се пренася в спалнята на Ибрахим и Нурсема.
Ибрахим започва да се съблича и се обръща към Нурсема: – Няма ли да кажеш нещо?
Нурсема мълчи.
Ибрахим се доближава до нея.
– След като не искаш да говориш… събличай се! – заповядва студено.
Нурсема прави крачка назад.
– Не ме докосвай! – извиква, отблъсквайки го с треперещи ръце.
Очите на Ибрахим проблясват от гняв.
– Как така да не те докосвам?! Ти да не си се побъркала? Ти си моя жена! – крещи той. – Хайде, събличай се!
– Махай се! – изкрещява тя в отчаян опит да го спре.
Изведнъж по лицето му преминава сянка на подозрение.
– Да не би… да не си девствена? – гласът му става леден. – Разбира се… как не се досетих по-рано?! Защо иначе трябваше да се оженим толкова бързо? Родителите ти буквално те набутаха в ръцете ми!
Нурсема се задъхва от страх.
– Аз се ожених, защото така поиска баща ми! – продължава да крещи Ибрахим. – Но сега разбирам… може би затова за малко не те продадоха!
Нурсема усеща, че не може да диша.
– Събличай се! – крещи той и я блъка силно. Тя пада на пода.
Ибрахим разкопчава колана на панталона си.
Очите на Нурсема се разширяват от ужас. Паниката я обзема напълно.
С последни сили се изправя, отваря прозореца и застава на перваза.
– И какво сега? Ще скочиш ли? – хили се като луд Ибрахим.
– Ако се доближиш, ще скоча! – предупреждава го тя, дишайки тежко.
– Веднага слез оттам! – крещи той. – Какво правиш, ненормалнице?! Искаш да умреш ли?!
В следващия миг Ибрахим губи контрол над себе си и я блъска.
Нурсема полита назад и тялото ѝ се сгромолясва на земята.
Ибрахим застава на прозореца, вперил поглед в безжизненото ѝ тяло.
Очите му се разширяват от ужас. Хуква надолу по стълбите. Коленичи до нея и уплашен се хваща за главата.
Нурсема не помръдва.
– Мамо! Татко! Помогнете! – крещи той.
Сание и Хамди скачат от местата си, разтревожени от писъците му.
– Какво става?! – пита Хамди, докато бърза навън.
– Нурсема… скочи от прозореца… – заеква Ибрахим.
