Действието се пренася в семейство Юнал, които също закусват.
– Първата ни закуска без Нурсема… – казва Пембе с тъжен глас. – Това е много тъжно, но за нея е прекрасно.
– Да, личи си – отбелязва хладно Дога.
Фатих я поглежда с укор.
– Мамо, независимо че си щастлива за Нурсема, тя много ще ти липсва – казва той.
– Да, вие бяхте много близки – добавя Мустафа.
– Вече ми липсва… – въздъхва артистично Пембе, сякаш за да подчертае драматичността на момента.
Дога я поглежда изненадано.
– Защо ме гледаш така, дъще? – пита Пембе.
– Нищо. Просто гледам – отговаря Дога равнодушно.
– Дога изглежда разстроена – отбелязва Нилай.
– Защо да е? – пита Фатих. – Това няма нищо общо с нея.
– Точно така – добавя Пембе, без да ѝ обръща внимание.
Пембе поглежда към Абдула и нетърпеливо пита:
– Кога ли ще дойдат, за да се видим?
– Пембе, бъди търпелива, едва няколко часа са минали – отвръща Абдула.
– Колко време трябва да мине, татко? – пита Мустафа.
– Ние отидохме да видим родителите ми още на следващия ден – припомня Пембе.
– И ние – съгласява се Нилай.
– Традициите трябва да се спазват – казва твърдо Пембе.
– Не звъни! – отвръща строго Абдула. – Дъщеря ни знае какво да прави.
Алев се обажда на Джан и му казва, че не могат да се срещат, защото тя не е готова за нова връзка и има нужда от време, за да помисли.
