Умут е с Алев в офиса.
– Приятелите ми разбраха за сватбата на Нурсема и ми уредиха участие в един бар тази вечер. Ще свиря, за да се разсея – споделя той.
– Прави това, което ти носи радост! – съветва го Алев.
Действието прескача във вечерта. Йомер идва в дома на Абдула.
– Батко, ти омъжи Нурсема, но защо изглеждаш толкова тъжен и напрегнат? – пита Йомер.
Абдула въздъхва тежко.
– Знаеш колко ми е скъпа Нурсема! – казва той. – Ожених двамата си сина, но да дадеш дъщеря си… това е съвсем различно чувство.
Йомер кимва замислено.
– Трудно е да дадеш дъщеря си… Това е болката на всеки баща – отбелязва той. – Аз дойдох, за да ти кажа, че направих предложение на Къвълджъм и тя се съгласи да се омъжи за мен.
Абдула го поглежда изпитателно.
– Добре… Това си е твое решение – казва спокойно. – Но можеше да ми кажеш, преди да се появите хванати за ръце.
– Ние нямаме от кого да се притесняваме! – заявява Йомер
– Вие нямате, но аз имам – възразява Абдула. – Не беше редно да се появиш в дома на сватовете за ръка с майката на снаха ми.
– А какво лошо има в това, батко? Къвълджъм скоро ще стане моя жена!
– Но все още не е…
– А когато стане? Тогава ще проявиш ли уважение?
– Аз още от самото начало уважавам връзката ви с Къвълджъм – уверява го Абдула. – Но като глава на семейството очаквам и към мен да има уважение. Фатих и Дога знаят ли?
– Къвълджъм ще им каже.
