Появата на Арда в дома на Бюлент води до бурен спор.
– Бюлент, те са само деца – казва Ферей, опитвайки се да успокои съпруга си, който е обзет от ярост. – Не са ти казали, че живеят заедно, защото се страхуват от теб.
– Аз не се страхувам от никого! – заявява уверено Арда. – Не се страхувам и сега. Изнесох се от къщата, защото обичам Зейнеп. Не можех повече да живея с Еге под един покрив. Бях готов да платя всяка цена, за да защитя любовта си.
– Чухте ли това? – Бюлент се обръща към жена си, очите му пламтят от гняв. – Той си призна! От една страна – любовта му към Зейнеп, а от друга – капанът, който е заложил! Това беше ти, нали? Ти си планирал всичко! Изигра всички тези игри, за да заблудиш Зейнеп!
– Не, чичо Бюлент! – намесва се Зейнеп, заставайки до Арда. – Той не е такъв човек.
Арда пристъпва напред, поглежда право в очите на Бюлент и с решителност заявява:
– Аз спасих живота на Зейнеп! Потърсих я, когато никой друг не си мръдна дори пръста. Намерих я и я върнах жива и здрава, въпреки че беше трудно. Мислите ли, че съм искал нещо лошо да ѝ се случи? Прибрах я под покрива си, защото нямах избор. Не направих всичко това, за да я прогоня – както направихе вие!
– Внимавай какво говориш! – избухва Бюлент и пристъпва заплашително към Арда.
Ферей бързо застава между двамата, опитвайки се да потуши напрежението, но съпругът ѝ дори не я забелязва. В очите му гори ярост.
– Махай се оттук! – нарежда той с леден глас. – И никога повече не смей да се доближаваш до дъщерите ми, разбра ли?
– Чичо Бюлент, моля те! – Зейнеп стиска ръцете си, отчаяно търсейки начин да успокои ситуацията. – Арда нямаше лоши намерения. Той просто искаше да ми помогне!
– Излез от къщата ми! – повтаря Бюлент, пренебрегвайки думите ѝ.
Арда пристъпва към вратата, но в последния момент се обръща. Очите му са изпълнени с гняв, но и с болка.
– Аз не искам да оставам в къщата ти – казва той напрегнато, – но трябва да знаеш нещо, Бюлент. Аз бях този, който се погрижи за Зейнеп, когато всички я обърнаха гръб! Жена ти подаде молба за развод, а Мелис направи всичко възможно, за да я изгони! Аз бях този, който ѝ подаде ръка!
– Внимавай с думите си! – предупреждава Бюлент, стискайки юмруци.
– Казвам само истината! – гласът на Арда звучи твърдо. – Заради теб момичето се озова на улицата посред зима! Ако можеше да контролираш жена си и дъщеря си, нямаше да ми се налага да прибирам Зейнеп под покрива си!
В този миг Бюлент не издържа. Яростта му кипва. С един замах се хвърля върху Арда, сграбчва го за яката и го избутва назад. Арда не отстъпва. Двамата се вплитат в ожесточена схватка.
В разгара на борбата Бюлент внезапно губи равновесие. Залита назад и се търкулва по стълбите, водещи към хола. Главата му удря тежко пода. За миг всичко замръзва.
Ферей и Зейнеп изкрещяват едновременно.
Бюлент не помръдва.
Настъпва зловеща тишина.
