Дога се тревожи за Нурсема, но Фатих не ѝ вярва. Нурсема идва в съзнание, но семейството на Ибрахим не ѝ позволяват да се свърже със семейството си. Разберете какво ще се случи в еп. 61 на турския сериал „Шербет от боровинки“.
Какво се случва в еп.61 на турския сериал „Шербет от боровинки“, който можете да гледате на 3 март по Diema Family от 22:00 ч.
Дога се тревожи за Нурсема, но Фатих не ѝ вярва. Нурсема идва в съзнание, но семейството на Ибрахим не ѝ позволяват да се свърже със семейството си.
Алев намира на Сьонмез и Мустафа място за тяхното заведение. Мустафа е много щастлива, когато Сьонмез ѝ съобщава за това, но се притеснява, че баща му няма да му разреши да се занимава с това което мечтае.
Новият епизод започва в бара, където Умут пее, опитвайки се да се разсее, след като любимото му момиче се омъжи. Той вижда, че двама мъже закачат Алев. Умут скача от сцената и ѝ се притичва на помощ.
– Алев, защо се подаваш на провокациите им – ядосва се Умут. – Не, това стана, заради мен, заради което се извинявам! – приближава се едно момиче към него. – Казвам се Букет.
Тя подава ръка.
– Умут – отговаря той, докато я поема.– А аз съм Алев!
Букет поглежда Алев с уважение.
– Извинявай, Алев.– Няма нищо, щях добре да му дам да се разбере – отговаря вся още ядосана Алев. – Ти си като мен! – отвръща Букет. – Такива като нас ми дават надежда за по-добро.
Алев се обръща към Умут с лека закачка в гласа:
– Умут означава „надежда“.
По-късно, когато остават насаме, Алев намига закачливо на Умут и му прошепва:
– Трябва да дадеш шанс на Букет. Много хубаво момиче е… И добро. Освен това, пее като теб.
Умут я поглежда раздразнено.
– Алев, сега не ми е до това!– Тогава поне вземи телефона ѝ – настоява тя с лукава усмивка.– Ще го взема… само за да спреш да настояваш за това! – отговаря той, все така раздразнен.
В същото време братът на Нилай решава да изкара допълнителни пари, като използва колата на Юнал като такси през нощта.
Действието се пренася в стаята на Дога и Фатих. Дога стои замислена, пред огледалото. Очите ѝ блестят от притеснение.
– Фатих, искам да ти кажа нещо… Но моля те, не ми казвай, че съм полудяла – предупреждава тя.
Фатих я гледа с лека усмивка, пъха ръце в джобовете си и казва спокойно:
– Казвай, скъпа.
Дога се колебае за миг, но после решително продължава:
– Не мислиш ли, че с Нурсема става нещо странно?
Фатих повдига вежди.
– В какъв смисъл?
– Не знам… – въздъхва Дога. Но защо толкова внезапно замина за Италия, без да каже на никого? И това съобщение… „Много съм щастлива“?
– Дога, какво странно виждаш в това?
– Фатих! – гласът ѝ трепва. – Нурсема я омъжиха насила! Ти сам видя! На тебе не ти ли е странно, че са заминали да празнуват меденият месец и за миг са станали щастливи?!
Фатих свива рамене.
– Може би… се разбират добре с Ибрахим?
– Глупости, Фатих! – Дога го поглежда възмутено.
Той се засмива нервно.
– Какво искаш да кажеш? Че са отвлекли сестра ми в Италия ли?
– Не знам… – Дога се замисля. – Но в тази работа има нещо нечисто. Усещам го. – Може би трябва да ѝ се обадя.
Фатих рязко поклаща глава.
– Не, не, Дога! Недей! Тя написа, че е добре. Не се бъркай.
– А ти не мислиш ли, че това е странно? – поглежда го право в очите.
– Не, не се притеснявай! – усмихва се Фатих. – Не мисли за сестра ми, а по-добре помисли какъв цвят искаш да боядисаме стаята на близнаците? Сестра ми със сигурност ще дойде на гости, когато се върне от Италия.
Действието се пренася в кабинета на Абдула. Той и Пембе пият чай и разговарят. Абдула съобщава на Пембе новината, че Йомер и Къвълджъм ще се оженят. Пембе замръзва на място, очите ѝ се разширяват от шок.
– Възрастни хора, а се държат като влюбени ученици! – възмущава се тя. – И на всичкото отгоре демонстрират чувствата си пред всички, сякаш това е нормално!
Разперва ръце в отчаяние.
– На сватбената церемонията вчера щях да умра от срам! О, Господи, не ми позволявай да полудея! – хваща се за главата и поклаща глава в неверие. – Къвълджъм е майка на снаха ни!
Абдула въздъхва тежко.
– Стига, Пембе…
– Първо смяташ всичко това за неприлично, а после го приемаш за нормално, така ли?! – гласът ѝ е изпълнен с възмущение. Тя скръства ръце пред гърдите си, готова за спор.
Абдула я поглежда раздразнено.
– Какво говориш? Какво общо имам аз с това?
– Родният ти брат се отклони от верния път заради една жена! – продължава да настоява Пембе.
Абдула я гледа невъзмутимо и с лека ирония отвръща:
– И какво от това?
Разговорът им е прекъснат от Нилай, която влиза в стаята. Тя иска разрешение да посещава курс по Корана. Пембе веднага възразява.
– Няма защо да ходиш! Ще се обадя на жената, която преди това учеше Нурсема.
Останал сам Абдула въздъхва тежко и си говори сам:
– Един се жени за майката на снаха си… Втори иска да ходи на курс по Корана… А третият прави сладкиши по нощите…
Действието прескача на следващия ден. Нурсема отваря очи.
– Тя вече е по-добре – съобщава лекарят.
Нурсема потръпва, опитвайки се да фокусира погледа си.
– Главата ми… – прошепва едва чуто.
Лекарят се приближава към нея и с мек, но професионален тон обяснява:
– Заради травмата на главата ви беше необходимо да ви поставим в медикаментозна кома.
Нурсема присвива вежди, опитвайки се да осмисли думите му.
– Вчера проявихте физическа активност – продължава лекарят. – Затова спряхме да ви даваме лекарствата. Главоболието е естествена реакция, няма причина за притеснение.
– Мама… Мама… – повтаря Нурсема.
– Ние непременно ще се обадим на съпруга ви, а сега почивайте – казва лекаря. – Свържете се със семейството ѝ – нарежда той на медицинската сестра.
– Те се поставил човек да дежури пред вратата, сега ще му съобщя – отговаря сестрата.
Пренасяме се в къщата на семейството на Ибрахим.
– Хайде да вървим, тя се е събудила! – подканя Хамди жена си, докато бързо облича сакото си.
В този момент Ибрахим го спира ипита:
– Татко… Ние с нея още ли сме мъж и жена?
В стаята настава мълчание.
Очите на Хамди се присвиват. В следващия миг той сграбчва сина си за ризата и го блъсва яростно на дивана.
– За какво говориш, синко?! – избухва той, гласът му трепери от гняв.
Ибрахим го гледа смаяно, но не смее да каже нищо. Хамди приближава лице до неговото и изсъсква:
– Ще стоиш тук! И да не си посмял да си покажеш носа навън!
Въздухът в стаята натежава от напрежение.
– Всички си мислят, че си в Италия! – продължава Хамди с леден тон.
Ибрахим преглъща трудно, осъзнавайки, че няма избор.
Действието прескача в болницата. Сание влиза в стаята при Нурсема. Щом я вижда, Нурсема се напряга. Очите ѝ се разширяват от страх, дишането ѝ се ускорява.
– Вие?! Какво правите тук? – пита изплашена Нурсема. – Къде е майка ми?
Сание се приближава към леглото ѝ с престорена загриженост.
– Сега трябва да си почиваш – казва Сание като погалва Нурсема по ръката.
– Мама… Кажете ѝ… – шепне немощно Нурсема.
– Ще ѝ кажем – отвръща Сание. – А ти се оправяй.
– Аз… на никого… няма да разкажа… – изрича трудно Нурсема, гласът ѝ почти не се чува.
Сание се усмихва ледено.
– Ти няма какво да разказваш.
– Дайте… ми… телефона… – прошепва Нурсема с последни сили.
Но Сание веднага се намръщва. Очите ѝ проблясват с жестокост.
– Тук няма твой телефон! – отсича с леден глас. – Днес ще те преместят от интензивното и тогава ще говорим.
Накланя се по-близо, а лицето ѝ става още по-сурово.
– Само посмей да кажеш и дума! Разбра ли ме?
Абдула вижда Джан да излиза тъжен от кабинета на брат си. Той разбира от Йомер, че Алев е отказала да се вижда повече с Джан и затова той е в това състояние.
– Надявам се, че ще се оправи – казва Абдула. – Нищо не е вечно.
Абдула се замисля.
– И каква е причината? – пита той.
– Не разбрах много добре, но Джан мисли, че в сърцето на Алев има друг мъж. – отговаря Йомер. – Може да иска да бъде с друг! Какво може да се направи?
В същото време Кайхан разбира, че Фатих е решил да продаде хотела.
–Половината от хотела е моя! – ядосан си говори сам Кайхан. – Прави каквото си иска!
Той веднага се обажда на Фатих, който му казва, че му трябват пари и хотелът ще бъда продаден, той ще бъде хубаво преди да се продаде хотела да му върне парите, които му дължи.
Алев намира на Сьонмез и Мустафа място за тяхното заведение. Щом Сьонмез съобщава на Мустафа добрата новина, той сияе от щастие и веднага пристига, за да го види.
– Много е хубаво… – възкликва Мустафа, оглеждайки мястото с вълнение. Но след миг усмивката му помръква. – Ами баща ми? Какво ще му кажа?
Замисля се за момент, после добавя:
– Може би… просто да не му казвам нищо и да идвам тайно тук.
Сьонмез поклаща глава.
– Не, Мустафа. Не можеш да лъжеш родителите си.
– Разбирам… – въздъхва той. – Но баща ми е толкова сложен човек.
– А кой от нас е прост, синко? – усмихва се Сьонмез. – Ще направиш много по-лошо, ако не му кажеш истината.
Мустафа въздъхва тежко.
– Ако му кажа, няма да ми разреши…
– Откъде знаеш? Та ти дори не си говорил с него – отвръща Сьонмез. – Виж сега, ще отидеш при баща си и ще му кажеш следното: „Татко, аз ще продължа да работя тук, но имам една мечта и искам да я осъществя. Твоето одобрение за мен е много важно. Моля те, подкрепи ме!“
Мустафа поглежда Сьонмез с несигурност.
– Ами ако не ми разреши?
– Тогава няма какво да се направи – казва спокойно Сьонмез. – Но не се притеснявай, той ще се съгласи.
В същото това време Пембе казва на Нилай, че е говорила със Сание и тя ѝ е казала, че Нурсема и Ибрахим са пристигнали в Италия и са много щастливи.
–Вие успяхте ли да се свържете с Нурсема? – пита Нилай.
–Нурсема сутринта ми изпрати съобщение, но не отговаря на обажданията му – отговаря Пембе.
–А как Ибрахим е говорил с майка си? – чуди се Нилай.
–Може също да ѝ е написал съобщение – предполага Пембе. – Не знам! Но хубаво е, че те са добре! – добавя Пембе и сменя темата на разговора. –Смятам да ходя на шопинг!
–Тогава и аз ще дойда – казва Нилай.
Пембе се оглежда и казва:
– Дъще, ще ходя за пеньоар.
Нилай повдига вежди изненадано.
– Мамо, добре ли сте?
– За Дога – уточнява Пембе. – Ако я беше видяла сутринта в каква ужасна пижама беше…– Тя има млад мъж! Трябва да го привлича, дори да е бременна! – Мъж е… Да пази Господ, може да тръгне наляво!
Нурсема е преместена от интензивното в обикновена стая. При нея влиза Сание.
– Моля ви… Дайте ми… телефона… – прошепва тя. – Искам да… видя семейството си!
Сание я поглежда с ледено спокойствие.
– Ние ще им се обадим, когато се върнем вкъщи.
Нурсема се напряга.
– Какво… означава това? Ще ме… държите… против волята ми ли?
– Дъще, ти скочи от прозореца! Ти още ли обвиняваш сина ми? Извинявай, аз се притеснявам за сина си!
– Аз… аз… не скочих… – прошепва с треперещ глас. – Синът ви ме бутна!
Настъпва напрегната тишина. Лицето на Сание потъмнява.
– Ти него ли обвиняваш?! – гласът ѝ е режещ като нож. – Знаеш ли какво ще стане с нас, ако това се разчуе?
Нурсема си поема въздух.
– Добре… Обещавам ви, че няма да кажа на никого… Моля ви…
Сание се усмихва самодоволно.
– Сега ти си наша дъщеря!
Гласът ѝ става по-мек, но думите ѝ звучат като предупреждение.
– Примири се… и всичко ще бъде наред.
Сание се обръща и напуска стаята, оставяйки Нурсема да се бори с ужасното положение, в което е изпадвала.
ИЗТОЧНИК: PoTV.bg
Заповядайте в нашата ФЕЙСБУК група – ТУК там ще намерите всичко за любимите си сериали.
Преглеждания: 7
