Музиката изпълва залата, а Сехер танцува с Юсуф. След танца момчето я хваща за ръка и я отвежда при Яман.
– Чичо, извинявай, че “откраднах” леля – казва Юсуф с лукава усмивка. – Но ти знаеш, че тя не е само твоя принцеса, а и моя!
Яман се засмива.
– Благодари се, че днес имаш рожден ден, иначе нямаше да го допусна – шегува се той. – А ти няма ли да поканиш Ойкю на танц?
Юсуф се замисля.
– Не знам дали ще иска… – отвръща несигурно.
– Ако не я попиташ, няма да разбереш, нали? – подканва го Яман.
– Но… трябва ли? – чуди се Юсуф. После ги поглежда умоляващо. – Но, моля ви, не ме оставяйте сам! И вие също трябва да танцувате!
Сехер хвърля тревожен поглед към Яман.
– Днес Юсуф има рожден ден. Да не го разстройваме – казва Яман и протяга ръка към нея. – Ще потанцуваме ли?
Сехер се колебае, но в крайна сметка слага ръката си в неговата.
– Чичо Зия, хайде и вие танцувайте! – призовава Юсуф с нетърпение.
– Но аз… не умея да танцувам – казва Чичек, смутена.
– Ще гледаме какво правят Сехер и Яман и ще правим като тях. Да не разстройваме детето, все пак днес има рожден ден! – казва Зия и подава ръка на Чичек.
Двамата започват да танцуват, и макар Чичек да изглежда притеснена, движенията им се получават по-добре, отколкото тя очаква.
