Миг по-късно във всекидневната се появява Ферей, следвана плътно от Зейнеп.
– Какво правиш тук? – пита Мелис, хвърляйки студен поглед към съперницата си. – Дошла си да се сбогуваш ли, преди да заминеш за Едремит?
– Не, Мелис – отговаря спокойно Ферей и се приближава до дъщеря си. – Зейнеп се прибра у дома.
– Какво? – Мелис гледа невярващо майка си. – За какво говориш, майко? Татко едва не умря вчера заради това момиче! Той все още не е възстановил зрението си, а ти… Как можеш да я върнеш след всичко, което ни направи!
Ферей остава спокойна и отговаря:
– Ако те приемаме след всичко, което си направила, мисля, че можем да приемем и Зейнеп.
Мелис избухва в гняв:
– Боже, аз ще полудея! – крещи тя. – Ще се разведеш заради нея, мамо! Осъзнаваш ли това!
– Мелис, не повишавай глас!
– Заради нея ме намушкаха с нож! Игит избяга от къщи заради нея! – Мелис изброява опитвайки се да спечели съюзници.
– Преминаваш границата, Мелис – предупреждава Ферей, но дъщеря ѝ не обръща внимание на думите.
– Ако някой тук преминава границата, това е тя! – Мелис посочва Зейнеп. – Тя си играе с Арда, а сега ухажва Еге!
Мълчаливият до този момент Еге най-сетне проговаря:
– Мелис, внимавай за думите си. Майка ти е права.
– И ти ли си на тяхна страна! – пита Мелис обидено, измервайки го с яростен поглед.
– Аз съм на страната на справедливостта – отвръща твърдо Еге.
Мелис, без да крие гнева си, вдига куфара на Зейнеп и го хвърля пред погледа на момичето.
– Вземи си нещата и се върни в родното си село!
