Какво се случва в еп.63 на турския сериал „Шербет от боровинки“, който можете да гледате на 5 март по Diema Family от 22:00 ч.
Г-н Абдула отива в дома на Алев, за да ѝ признае любовта си, но не знае, че измъчената му дъщеря се крие в съседната стая и чува всичко. Откровеният разговор е прекъснат от Сьонмез. Старата жена е ужасена. Дали Алев и Абдула имат връзка?
Нурсема с помощта на Дога планира отмъщението си.
Нилай вижда Ибрахим и казва на Пембе.
Действието продължава от предния епизод. Абдула пристигна в дома на Алев.
– Не всичко е такова, каквото си мислите! – заявява Абдула. – Дълго време се борех със себе си… Не исках да го приема… Казвах си, че е невъзможно…
Нурсема, която току-що се е събудила, чува гласа на баща си. Остава неподвижна, със затаен дъх.
– Но това се случи. – продължава Абдула, без да откъсва поглед от Алев. – Аз… ви обичам, Алев!
Нурсема е шокирана.
– Г-н Абдула… аз… – Алев е напълно объркана, думите ѝ засядат в гърлото.
В този момент от салона се чува гласът на Сьонмез.
– Алев! Защо не си затворила вратата?
Алев потръпва.
– Мамо?! – привиква се тя, а сърцето ѝ забива лудо.
Сьонмез влиза в стаята и се стъписва, когато вижда Абдула.
– Как сте, г-жо Сьонмез? – пита Абдула с обичайната си спокойна усмивка.
Сьонмез го гледа с присвити очи, после насочва погледа си към дъщеря си.
– Какво става тук?
– Бяхме в един ресторант, но изпуснах портфейла си. Слава на Бога, г-н Абдула ми го върна. – бързо обяснява Алев, надявайки се майка ѝ да не задава повече въпроси.
Сьонмез присвива устни, все още подозрителна.
– Извинете за това – казва Сьонмез.
– Не се притеснявайте, за мен не беше проблем. Довиждане. – отвръща Абдула и без да губи време, си тръгва.
– Благодаря ви още веднъж, г-н Абдула! – провиква се Алев след него, но веднага усеща напрегнатия поглед на майка си.
Сьонмез я гледа пронизващо, а в погледа ѝ се чете ясна недоверчивост.
– Мамо, а ти как си? Да ти донеса ли нещо? – опитва се да смени темата Алев, но напразно.
– Напълно ли си побъркала?! – изстрелва майка ѝ.
– Какво не е наред? – пита Алев невинно.
– Какво не е наред ли?! Какво правеше този човек в дома ти?! – пита строго Сьонмез, а гласът ѝ става все по-настойчив.
– Вече ти казах. – отвръща Алев, като се опитва да запази спокойствие.
– Да, и лъжата ти звучеше много убедително… но не и за мен! – отрязва я Сьонмез.
– Мамо, престани да говориш глупости!
– Аз ли говоря глупости?! Аз те предупреждавах!
– За какво ме предупреждаваше, мамо?! Нима съм направила нещо лошо?
– Ах, ти… безсрамнице! И още имаш смелостта да питаш?!
Алев е смаяна.
– Мамо, не говори така, все едно си ме хванала в леглото!
– О, не се безпокой… до час и това щеше да стане!
– Мамо, престани! Това вече е прекалено! – възмущава се Алев. – Вече ти казах – той ми върна портфейла, а ти продължаваш да си измисляш!
Сьонмез я гледа още миг с разочарование, после, без да каже повече и дума, се обръща и си тръгва, тряскайки вратата след себе си
Алев се хваща за главата и се сеща за Нурсема. Тя влиза в стаята и вижда, че тя още спи. Но Нурсема само се преструва. След няколко минути тя тихо отива при Алев, която все още не може да повярва, че самият Абдула е пристигнал в дома ѝ и ѝ е признал, че я обича.
– Аз бях в ресторанта – казва Алев на Нурсема.
– В кой ресторант? – пита Нурсема.
– О, вярно! Ти още не знаеш. Мама и Мустафа отварят малък ресторант.
– Тайно от баща ми ли? – в гласа на Нурсема се прокрадва напрежение.
– Не, той е разрешил. – отговаря Алев.
– Значи той си го изкара на мен – казва с тъга Нурсема.
– Не говори така, Нурсема! – възразява Алев. – Мисля, че ако не беше майка ми, той отново щеше да му откаже.
– Няма значение!
Настъпва кратко мълчание.
– Реши ли какво ще правиш? – пита Алев. – Да се обадя на Умут?
– Не! – отсича Нурсема, очите ѝ пламтят от решителност. – Искам да отмъстя на всички, които ме обидиха, включително на собственото си семейство!
– Ти си права!
– По-добре да грешах!
Алев си поглежда часовника.
– Аз трябва да отида за малко в офиса, но Дога ще дойде след малко.
– Не се притеснявай. Върви. – отвръща Нурсема.
Нурсема остава сама, потънала в мислите си.
„Пусна ме в дома си… Спаси ме от тези негодници… А какво мога да ѝ кажа? Тя не е виновна… Но как е възможно да не познавам собствения си баща след тридесет години? Оказва се, че е възможно…“
Действието се пренася в къщата на Ибрахим.
Сание пита Хамди, дали нещо е разбрал за Нурсема. Той ядосан ѝ отговаря, че все едно е потънала в земята и отново обвинява сина си, че е довел жена си до това състояние. Хамди се интересува, къде е Ибрахим, а Сание му отговаря, че е отишъл при лекаря, защото от няколко дни го боли глава, но тя гарантира, че той бързо ще се върне и никой няма да го види.
Но в същото това време на един светофар Нилай вижда Ибрахим. Тя е много учудена и се пита, след като с Нурсема са се върнали от медения месец, защо Нурсема не им се е обадила още.
Дога пристига при Нурсема. Нурсема още един път ѝ благодари, че ѝ е помогнала.
– Стига, нима ти не би направила същото за мен? – пита Дога.
– Надали. Няма да те лъжа. Виж, те ме ожениха против волята ми, въпреки че не го обичам! Дали бих могла да измъкна някого от болницата? Невъзможно! Ти си много смела! А също и за това, че се омъжи за Фатих.
Дога я поглежда изненадано.
– В какъв смисъл?
– Вашите бяха против, с нашите всичко е ясно. А и Фатих, въобще не е лесен.
Дога се усмихва леко.
– Аз също не съм подарък.
Нурсема я хваща за ръката и я поглежда сериозно.
– Дога, надявам се, че няма да съжаляваш за това.
– Защо говориш така? – учудва се Дога.
– След всичко, което ми се случи, вече не вярвам дори в любовта.
Дога поклаща глава с увереност.
– Това ще мине. Очите ти отново ще заблестят.
Замълчава за миг, после добавя:
– А когато родителите ти разберат през какво си минала, ще осъзнаят грешката си. Та ти едва не умря!
Нурсема се изсмива горчиво.
– Мисля, че на тях им е все едно.
– Не говори така! Да, и аз понякога съм им много ядосана, особено на Пембе! Но тя е добра майка. Наистина мисли само за своите деца.
– Моята майка мисли само за баща ми. За мен не ѝ пука. – казва Нурсема с горчивина в гласа. – За нея най-важното е да не разстройва баща ми и да има мир в къщата. За мен тя отдавна забрави. Набързо се отърва от мен!
Дога я гледа със съчувствие.
– Да, имаш право да мислиш така, но когато разбере през какво си минала, ще осъзнае грешката си.
Нурсема поклаща глава.
– Аз не съм просто разстроена, Дога… Аз съм бясна! Но най-вече – на самата себе си! Поне малко трябваше да бъда смела!
– Разбирам те! И аз се ядосвам, но не можеш да останеш в това състояние завинаги! Остави миналото зад гърба си. Трябва да гледаш напред!
– Мислиш, че имам бъдеще? – пита през сълзи Нурсема.
– Разбира се, че имаш! – уверява я Дога. – Много преживя, но бъди справедлива към себе си.
Дога се приближава до нея.
– Нурсема, мислила ли си да заведеш дело срещу този негодник?
– Не знам…
– Как така не знаеш?! – възмущава се Дога. – Тогава аз сама ще подам жалба срещу него! Той трябва да отговаря за това, което ти причини!
– Знаеш ли какво ще направя? Ще се изправя пред тях и ще им разкажа точно какво се случи. А след това ще се върна тук!
Дога я гледа замислено.
– Добре! Да направим така.
Нурсема се замисля.
– Но как?
– Не знам, но ще измислим нещо. – отговаря Дога. – Всички мислят, че сте заминали. А и този негодник има ужасно семейство…
Нурсема въздъхва.
– Моят телефон също е у тях.
Тя вдига поглед към Дога и тихо добавя:
– Какво ще стане, ако се върна там? При Ибрахим?
Дога я гледа шокирано.
– Нурсема, полудя ли?!
– Не, не… Ще се върна само за малко. Просто искам да си взема вещите и телефона.
– А ако Ибрахим отново ти посегне?!
– Ще отвърна на удара!
– Един път вече му отвърна…
– Не се притеснявай, неговото семейство ще ме защити! Мислиш ли, че те не знаят какво е направил синът им?
Дога въздъхва.
– Добре… Ти ще отидеш там, а после какво?
– Ще поканя родителите си на вечеря.
Дога я гледа с широко отворени очи.
– Шегуваш се, нали?! Майка ти може да получи удар, а баща ти не е първа младост.
–Те си го заслужиха! – отвръща Нурсема.
–Да, заслужили са си го! Няма спор! – казва Дога.
–А тогава какво? – пита Нурсема.
– Не искам нещо да се случи с теб – признава Дога.
– Не се притеснявай, нищо няма да ми се случи, поне ще дойда на себе си!
– Добре, но тази идея не ми изглежда най-добрата. Все пак… да кажем и на Алев.
Нурсема се замисля за миг, после кимва.
– Добре.
В същото време Сьонмез разказва на Къвълджъм, че преди малко е заварила Абдула и Алев в дома на Алев. Къвълджъм се опитва да успокои майка си, като ѝ казва, че не бива веднага да мисли най-лошото – сигурно има логично обяснение.
Къвълджъм решава да поговори със сестра си. Отива до дома ѝ и чука на вратата. Вътре са Дога и Нурсема, които се споглеждат притеснено. В този момент пристига Алев и, преди Къвълджъм да успее да влезе, я моли да поговорят в кафето.
След малко Дога се качва при баба си. Сьонмез, сякаш между другото, я пита дали Абдула и Пембе се разбират добре. Дога се учудва на въпроса на баба си, а тя се оправдава, че просто така е попитала, за да подържа разговора.
Дога се замисля за миг, после отговаря:
– Бракът им е много странен, бабо. Те не приличат на мъж и жена, а на бизнес партньори. Никога не съм ги виждала да се държат за ръце, да се прегръщат, а да не говорим за целувки. Освен това си говорят много официално.
Сьонмез я поглежда сериозно.
– Това е уважение. Днес вече не може да се види такова нещо. А и те са на възраст, в която трябва да се държат сдържано, особено пред децата си.
Дога поклаща глава.
– Но защо, бабо? Извинявай, но тук не съм съгласна с теб! Аз при всяка възможност ще казвам на децата си колко обичам баща им.
В същото време Алев се опитва да убеди Къвълджъм, че Абдула е дошъл в дома ѝ единствено, за да ѝ върне портфейла.
– Има ли нещо между теб и г-н Абдула? – пита направо Къвълджъм.
Алев я поглежда раздразнено.
– Вече ти казах – не! Защо не ми вярвате?
– Това няма нищо общо с доверието! – отвръща Къвълджъм. – Аз също минах през същото! Дълго време не исках да призная чувствата си към Йомер, криех ги от всички. Тогава мислех, че това не е правилно, защото той все още беше женен.
–Не е важно, дали е женен или не! – отвръща Алев.
Къвълджъм я поглежда изпитателно.
– Може би изпитваш същото? Ами ако точно това е причината, Алев?
– Защо не попиташ лично Апо?
– Той няма ли шофьор? Защо лично е дошъл?
– Не знам, Къвълджъм! Но между мен и г-н Абдула няма нищо и никога няма да има! – заявява Алев категорично. – Ако отново подхванеш тази тема, ще спра да си говоря с теб!
Нилай се връща вкъщи и съобщава на Пембе, че ѝ се е случило нищо много странно. Тя е видяла Ибрахим.
– Кой Ибрахим? – пита Пембе.
– Зет ти! Да не би вече да си го забравила?
– Къде го видя?
– Седеше в съседната кола.
– Ако се бяха върнали, Нурсема щеше да се обади – смята Пембе.
– Мамо, обади ѝ се ти!
– Нурсема не си вдига телефона. Понякога само си пишем. Явно си се припознала – отвръща Пембе.
– Не, мамо! Аз съм сигурна, че беше той! Защо не ми вярваш?
Пембе я поглежда изпитателно.
– Браво! А тогава къде е Нурсема?
Нилай въздъхва тежко.
– Това е странното…
– Нилай, не говори такива неща! Настръхна ми кожата!
– Но аз го видях, кълна се!
– Не трябва да се кълнеш! Подай ми телефона, ще се обадя на Сание.
Пембе звъни на Сание, която я уверява, че Ибрахим и Нурсема са добре и ще се върнат след два дни.
Вечерта Нурсема казва на Алев, че планира утре да се върне в дома на Ибрахим.
– Добре. Ние ще бъдем до теб. – заявява Алев.
– Знам. Никой друг не се грижи за мен, освен вие с Дога.
Алев я гледа с разбиране.
– Нурсема, имаш право да се ядосваш, но не бъди толкова сурова към баща си. Той си мисли, че прави най-доброто за теб…
Нурсема я поглежда с насмешка.
– Ти май го познаваш по-добре от мен.
Алев се засмива.
– Той много прилича на майка ми. Или не, тя е по-лоша!
– Не говори така. Госпожа Сьонмез е много мила жена.
– Да, с другите. Но не и с мен! Мисля, че никога не ме е обичала. – признава Алев с тъжен глас. – Още от малка само ми се караше, а винаги се гордееше със сестра ми. На теб това ти се е разминало.
Нурсема свива устни.
– Да, ние сме от различни светове. Мен ме учеха да се срамувам и да уважавам човека срещу мен. Пръв не издържа Фатих – започна да се бунтува. Но той е мъж и на него му беше позволено, а жената трябва да мълчи. И работата не е в религията, там няма забрани само за жените, те важат за всички…
В същото време Дога и Фатих боядисват детската стая.
ИЗТОЧНИК: PoTV.bg
Заповядайте в нашата ФЕЙСБУК група – ТУК там ще намерите всичко за любимите си сериали.
Преглеждания: 17
