Вечерта след рождения ден на Юсуф Яман и Сехер са в стаята на Юсуф, седнали в двата края на леглото му.
– Аз много се уморих, но това беше най-хубавият ми рожден ден! – казва щастливо Юсуф.
– Всичко е пред теб, юначе. Кой знае колко още по-хубави рождени дни те очакват? – отговаря с усмивка Яман.
– Но на този рожден ден беше Ойкю! Танцувахме и много се забавлявахме! Благодаря ви за прекрасния празник! – възкликва Юсуф.
– И ние се радваме, че рожденият ти ден беше толкова прекрасен –казва Сехер и го погалва по косата.
– Но рожденият ми ден още не е приключил, нали? – пита Юсуф с надежда в гласа.
– Така е, останаха още няколко часа – потвърждава Яман.
– Нали си спомняте, че ви казах, че имам една молба? Спомнихте ли си? – с леко притеснение напомня Юсуф.
Сехер и Яман се споглеждат.
– Ние държим на думата си, юначе! Кажи какво искаш? – пита Яман.
– Вие ми обещахте, нали? – Юсуф поглежда първо към леля си, после и към чичо си с молещ поглед. – Толкова много ми липсвате, че тази нощ искам да спя при вас. Искам сутринта пак да се събудя до вас.
Сехер притеснено хвърля поглед към Яман, който навежда глава мълчаливо.
– Но, Юсуф… – възразява Сехер.
– Лельо, моля те, не ми отказвай! – умолява тъжно момчето.
– Юначе, нека дадем малко време на леля ти да помисли – намесва се Яман.
– Аз малко съм болна и не искам да ви заразя. Ще е по-добре да спя в моята стая – опитва се да се измъкне от ситуацията Сехер.
– Но вие ми обещахте! – разочарован възкликва Юсуф.
– Извинявай, прав си… – започва отново Сехер, но Яман я прекъсва:
– Ще изпълним обещанието си, но друг път, нали?
– Добре… – съгласява с неохота Юсуф.
