Кузей решава да разкрие истината за лъжите на Хандан и я завежда на ръба на скала над бурното море. Вълните се разбиват със сила, а напрежението между тях нараства. Внезапно той отключва спирачките на инвалидната ѝ количка и я тласка леко към ръба, карайки я да изпадне в паника. Сърцето ѝ бие лудо, а страхът е изписан в очите ѝ.
Хандан отчаяно се опитва да го разубеди, преструвайки се, че ѝ е лошо от височината, но Кузей не се поддава на манипулациите ѝ. Той рязко спира количката и ѝ показва чек за 200 000 лири – достатъчно, за да погаси дълга на Елиф. Кузей я призовава да остави Елиф на мира, но Хандан не се предава и обвинява Елиф, че му е напълнила главата с лъжи.
Кузей обаче я прекъсва и с твърд тон разкрива истината: той знае, че Хандан го е мамила от самото начало. Осъзнава, че тя никога не е била инвалид и че е инсценирала всичко, за да го принуди да се ожени за нея. Лицето на Хандан пребледнява – за първи път тя започва да губи увереност.
Кузей застава пред нея, погледът му е твърд, а думите – остри като бръснач.
– Аз знам всичко, Хандан – заявява той, без да отклонява очи от нея. – Спри да ме лъжеш. Знам, че можеш да ходиш.
Хандан рязко вдига поглед към него. Вътрешно е разтърсена, но не може да си позволи да го покаже. Изражението ѝ остава хладно, но гласът ѝ издава леко трептене.
– Това е лъжа! – настоява тя, опитвайки се да звучи убедително. – Елиф лъже!
Кузей поклаща глава, гневът му нараства.
– Казвам ти, че Елиф няма нищо общо с това.
– Ако не Елиф, тогава кой? – преструва се на възмутена Хандан. – Кой измисля такива неща?
Кузей без да каже нищо изважда телефона си. На екрана се появява запис от срещана на Хандан с Тарик в офиса на Тарик, където тя става от инвалидната количка и се разхожда уверено из помещението.
– Тарик ми изпрати това – обяснява той. – Собственикът на агенцията, с която започна да работиш. Той е мой стар приятел. Не си се сетила за това, нали? Стани, Хандан. Ставай!
Очите на жената се разширяват от шок. За първи път в живота си не знае какво да каже.
– Не, това не е вярно! – прошепва разпалено. – Наистина не мога да ходя! Тези кадри са фалшиви! Генерирани са от изкуствен интелект!
Кузей се навежда към нея, поставяйки ръце върху подлакътниците на инвалидната количка.
– Аз бях там – казва той бавно, всяка дума се забожда като стрела в тялото на Хандан. – Видях с очите си как ходиш.
Хандан усеща как стените около нея се рушат. Очите ѝ се насълзяват.
– Не… не… Това не е лъжа! – думите ѝ се размиват, гласът ѝ се къса. – Не мога да ходя… Не мога…
Кузей я гледа няколко секунди, след което решава да сложи край на този фарс.
– Не можеш, нали? Нека да разберем.
С бързо движение отключва спирачките на инвалидната количка и я тласка напред. Количката набира скорост. Морската бездна е на метър. Хандан изпищява. Ужасът, който се надига в нея, е по-силен от всякаква преструвка.
В последния миг, когато усеща, че няма изход, тя скача от количката, разкривайки истината.
Кузей приближава към нея, докато тя лежи на земята, разтреперана, сълзите се стичат по лицето ѝ.
– Това е краят – обявява той с глас, в който няма и капка съжаление. – Краят на всички твои лъжи. Стигна до края на пътя. Напускам те.
Хандан вдига очи, разкъсана между ярост и отчаяние.
– Заради Елиф, нали?
Кузей поклаща глава.
– Елиф няма нищо общо с това. Напускам те не защото обичам Елиф, а защото не мога повече да живея в света на твоите лъжи.
