Хира влиза в стаята си, замислена и напрегната.
Опитва се да се успокои, като нервно си играе с колието на врата си.
“В кафенето не го погледнах! Сега му отказах чай! Ако изпитвах нещо към него, нямаше да се държа така! Да, беше ми трудно, но това е от напрежение! Няма друга причина!”
Изведнъж вратата се отваря и Орхун влиза в стаята.
Хира рязко дърпа колието и то пада на земята.
Орхун го вдига и прави крачка към нея, за да ѝ го сложи.
Но в момента, в който ръката му се приближава, тя рязко се отдръпва.
Орхун застива за миг, след което безмълвно оставя колието на масата.
Гласът му е студен, когато съобщава на Хира:
– Влизам да се преоблека.
“Добре, добре! Затворих тази страница! Сигурно разбра, че не усещам нищо към него!”, мисли и опитва да се успокои Хира.
По -късно Орхун излиза пред къщата. Въздухът е хладен, но мислите в главата му го изгарят отвътре.
