Арда се завръща в къщата на Белкис точно в момента, когато вътре продължава разгорещеният спор между Еге и Зейнеп. Атмосферата е напрегната, думите се изстрелват като куршуми, но никой не е готов да отстъпи.
– Добре, че си тук – казва Зейнеп с облекчение, щом вижда Арда. – Моля те, кажи на Еге, че между нас няма нищо!
– Откъде изобщо ти хрумна тази идея? – пита Арда, като се преструва на изненадан.
– Откъде изобщо ти хрумна тази идея? – пита Арда, преструвайки се на изненадан.
– Еге ни е видял да се целуваме – обяснява Зейнеп, гледайки го настойчиво. – Но аз му обясних, че това беше само репетиция за пиесата. Това, което видя, беше част от постановката. Арда, моля те, кажи му истината! Еге трябва да разбере, че няма нищо между нас.
Еге пристъпва напред, гласът му става все по-нервен:
– Кажи нещо, Арда! Какво наистина се случи онзи ден? Видях ли нещо, което не трябваше да виждам?
– Вече ти казах, че не е това, което си мислиш! – напомня Зейнеп, раздразнена от упоритостта му.
– Зейнеп казва истината – потвърждава Арда със спокоен тон. – Тя просто ми помагаше да се подготвя за изпита. Това което си видял си го изтълкувал погрешно.
– Виждаш ли? – Зейнеп се обръща към Еге с негодувание. – Колко пъти ти обяснявах, а ти продължаваше да вярваш във въображението си!
– Струваше ми се, че всичко е наред – защитава се Еге. – Бях сигурен, че наистина се целувате.
– А после отиде при Мелис, нали? – пита Арда, като гледа Еге изпитателно.
Еге свежда поглед и отговаря:
– Да… Разказах ѝ всичко.
– Как можа да го направиш, без да си сигурен? – укорява го Зейнеп, разочарована. – Сега и леля Ферей мисли същото!
Еге въздъхва тежко.
– Съжалявам, Зейнеп. Исках да ти помогна – осигурих ти стипендия, а ти я върна. Каза, че живееш сама, а после се оказа, че живееш с Арда. Когато ви видях заедно… бях сигурен, че това, което виждам, е истина.
Зейнеп го поглежда разочаровано, гласът ѝ звучи студено:
– Отново напасваш парчетата към своята версия на събитията, вместо да ме изслушаш. Точно както направи, когато ме видя в онази къща в бедняшките квартали… А сега какво? Това е просто плод на въображението ти!
