Еге е убеден, че Зейнеп и Арда имат връзка, но истината се оказва различна от това, което е мислил. Какво ще стане сега? Кузей след като разкри лъжата на Хандан слага край на връзката си с нея. Но Хандан няма намерение да се откаже от него. Вижте още какво ще се случи в епизод еп.101 на турския сериал „Лабиринт към щастието“
Какво се случва в епизод 101 на турския сериал „Лабиринт към щастието“, който можете да гледате на 7 март от 15:00 часа по NOVA.
Еге е убеден, че Зейнеп и Арда имат връзка, но истината се оказва различна от това, което е мислил.
Мелис, в опит да получи номера на майката на Зейнеп, измисля лъжа, че Зейнеп е катастрофирала, което докарва Назире до припадък и предизвиква хаос в къщата.
Кузей след като разкри лъжата на Хандан слага край на връзката си с нея. Но Хандан няма намерение да се откаже от него.
Кузей отключва спирачките на инвалидната количка на Хандан и с едно рязко движение я тласка напред. Количката набира скорост, носейки се към пропастта. Нямайки друга възможност, Хандан скача от инвалидната количка, разкривайки, че нейната „парализа“ е била просто добре изиграна роля..
Кузей пристъпва към нея със студено изражение. Игнорира сълзите ѝ, риданията, отчаянието в погледа ѝ. Гласът му е спокоен, но твърд, като камък:
– Това е краят, Хандан. Край на всички твои лъжи. Стигна до ръба – и буквално, и преносно. Аз си тръгвам.
– Заради Елиф, нали? – пита Хандан, като все още не вижда вината си.
Кузей поклаща глава, уморен от всичко това.
– Елиф няма нищо общо. Напускам те не защото обичам нея, а защото не мога повече да живея в свят, изграден от твоите лъжи.
Очите на Хандан потъмняват. Отчаянието се заменя с гняв. Тя стиска юмруци, дишането ѝ се учестява.
– Значи ще ме оставиш и безсрамно ще се хвърлиш в обятията ѝ?
– Хандан, това е достатъчно…
– НЕ, НЕ Е! – крещиа тя, вече неконтролируемо. – Толкова години те чаках! Толкова дълго мечтаех за този момент! Представях си сватбата ни, децата ни… дори им избрах имена!
Хандан пада на колене пред Кузей и го моли да не я изоставя. След известно време тя се откъсва от него и се приближава към ръба на скалата, заплашвайки да скочи от нея. Кузей веднага я спира, като я отдръпва на безопасно разстояние.
– Слушай, Хандан, не мога да се оженя за теб – казва той. – Опита се с всички средства да ме задържиш, но аз ще бъда нещастен. Наистина ли искаш това?
Тя клати глава, хлипайки.
– Искам само теб! Обичам те!
Кузей въздъхва тежко.
– Ако ме обичаш, защо искаш да бъда нещастен? Хандан, ще започнеш всичко отначало. Ти си прекрасна жена. Някой друг ще ти даде любовта, която заслужаваш. Започни отново. Моля те, обещай ми това.
Хандан прегръща Кузей силно, сякаш иска да го задържи завинаги при себе си, но сълзите и отчаянието ѝ не променят решението му.
Междувременно с вълнуващата си история Наджие успява да убеди Мюрвет да се съгласи на сватбата на Кузей и Елиф.
Кузей откарва Хандан вкъщи.
– Хандан, въпреки всичко, искам да се чувстваш добре – казва той, докато жената все още седи в колата му. – Каквото и да се е случило, нека се разделим в хармония. Аз съм твой приятел. Можеш да ми се обадиш, ако имаш нужда да поговорим или да ти помогна.
Хандан излиза, без да каже нито дума. Фирдевс, която поглежда през прозореца, забелязва състоянието ѝ и шокиран изтича навън. Смутена, тя пита:
– Какво стана?
Хандан, хлипайки, се хвърля в ръцете на майка си и казва:
– Кузей ме напусна, майко.
Действието прескача. Хандан няма намерение да се откаже. Той вади пистолет от скрина в кабинета на баща си. С уверено движение го хваща за дръжката, а в очите ѝ има решителност. Човек се страхува да си помисли на какво е способна и какво планира да направи.
Хандан сяда на бюрото си и поставя пистолета върху рамката със снимка, на която са тя и Кузей.
– Това не е краят! Не може да свърши така! – казва тя зловещо, като гледа снимката и пистолета.
Арда се завръща в къщата на Белкис точно в момента, когато вътре продължава разгорещеният спор между Еге и Зейнеп. Атмосферата е напрегната, думите се изстрелват като куршуми, но никой не е готов да отстъпи.
– Добре, че си тук – казва Зейнеп с облекчение, щом вижда Арда. – Моля те, кажи на Еге, че между нас няма нищо!
– Откъде изобщо ти хрумна тази идея? – пита Арда, като се преструва на изненадан.
– Откъде изобщо ти хрумна тази идея? – пита Арда, преструвайки се на изненадан.
– Еге ни е видял да се целуваме – обяснява Зейнеп, гледайки го настойчиво. – Но аз му обясних, че това беше само репетиция за пиесата. Това, което видя, беше част от постановката. Арда, моля те, кажи му истината! Еге трябва да разбере, че няма нищо между нас.
Еге пристъпва напред, гласът му става все по-нервен:
– Кажи нещо, Арда! Какво наистина се случи онзи ден? Видях ли нещо, което не трябваше да виждам?
– Вече ти казах, че не е това, което си мислиш! – напомня Зейнеп, раздразнена от упоритостта му.
– Зейнеп казва истината – потвърждава Арда със спокоен тон. – Тя просто ми помагаше да се подготвя за изпита. Това което си видял си го изтълкувал погрешно.
– Виждаш ли? – Зейнеп се обръща към Еге с негодувание. – Колко пъти ти обяснявах, а ти продължаваше да вярваш във въображението си!
– Струваше ми се, че всичко е наред – защитава се Еге. – Бях сигурен, че наистина се целувате.
– А после отиде при Мелис, нали? – пита Арда, като гледа Еге изпитателно.
Еге свежда поглед и отговаря:
– Да… Разказах ѝ всичко.
– Как можа да го направиш, без да си сигурен? – укорява го Зейнеп, разочарована. – Сега и леля Ферей мисли същото!
Еге въздъхва тежко.
– Съжалявам, Зейнеп. Исках да ти помогна – осигурих ти стипендия, а ти я върна. Каза, че живееш сама, а после се оказа, че живееш с Арда. Когато ви видях заедно… бях сигурен, че това, което виждам, е истина.
Зейнеп го поглежда разочаровано, гласът ѝ звучи студено:
– Отново напасваш парчетата към своята версия на събитията, вместо да ме изслушаш. Точно както направи, когато ме видя в онази къща в бедняшките квартали… А сега какво? Това е просто плод на въображението ти!
Еге сяда на облегалката на дивана, замислен. В съзнанието му изниква спомен за нощта, прекарана с Мелис.
– Права си… Този път последствията са по-сериозни – казва Еге.
– Какво имаш предвид? – пита разтревожено Зейнеп. – Какво точно искаш да кажеш?
– Нищо. Просто… съжалявам. Мисля, че преминаваме през труден период. Не можем да се разберем – отвръща уклончиво Еге.
В този момент неочаквано се намесва Мелъди, която досега е мълчала:
– Вероятно защото Меркурий е ретрограден.
– Наистина ли? – пита Арда с притворен интерес.
– Сега всички говорят за това – отговаря Мелъди и свива рамене.
Зейнеп прекъсва разговора, говорейки сериозно:
– Тъй като всичко беше обяснено, предлагам да приключим тази тема. Трябва да отида на училище.
Тя оправя чантата си на рамо и излиза от къщата, без да каже нито дума.
Междувременно, в отчаян опит да получи номера на Гьонюл, Мелис измисля жестока лъжа – казва, че Зейнеп е претърпяла автомобилна катастрофа и е в болница. Думите ѝ предизвикват огромен хаос в къщата, а икономката Назире, шокирана от новината, припада.
– Как можеш да лъжеш така, дъще? – пита невярващо Бюлент.
– Мелис, ти си невъзможна! – ругае я Ферей. – Г-жа Назире можеше да получи инфаркт заради теб!
– Е, това не съм го взела под внимание… – обяснява Мелис с престорено спокойствие.
– Защо излъга така? – пита Еге, опитвайки се да разбере мотивацията ѝ.
– Мелис, по-добре кажи истината, иначе ще стане много лошо – предупреждава я Бюлент с твърд тон.
– Добре! Защо всички ми викате? – избухва Мелис, вече раздразнена. – Исках да намеря майката на Зейнеп, за да дойде тук и да я прибере. Това е всичко!
Зейнеп я гледа с широко отворени очи, напълно шокирана.
– Майка ми? – пита изненаданата Зейнеп, като гледа Мелис с недоверие.
Бюлент поема дълбоко въздух, опитвайки се да запази самообладание.
– Мелис, обясни още веднъж – казва той твърдо. – Какво общо има това с г-жа Назире? Защо я излъга?
– Чух, че Назире говори с майката на Зейнеп, и исках да получа номера ѝ. Само това исках да направя – отговаря Мелис, сякаш е нещо напълно естествено.
– Г-жо Назире, наистина ли сте говорили с майка ми? – пита Зейнеп с надежда в гласа, а в очите ѝ се появяват сълзи. – Имате ли нейния номер?
– Не, дъще. Когато тя се обажда, не се показва никакъв номер – обяснява Назире.
– Как изобщо успяхте да се свържете с нея? – намесва се Бюлент, опитвайки се да разбере ситуацията..
– Тази сутрин телефонът ти звънна. Трябваше да отговоря… – признава Назире.
В този момент Мелис, осъзнавайки, че вниманието е насочено към нея, се опитва да се защити.
– Тази жена умишлено предизвиква спор в нашата къща! – заявява тя гневно, опитвайки се да отклони темата от себе си.
Но думите ѝ само разпалват още повече гнева на Зейнеп.
– Майка ми никога не би направила това! – отвръща тя твърдо, но емоциите я връхлитат с такава сила, че главата ѝ се замайва. Коленете ѝ омекват и тя трябва да седне.
Зейнеп иска обяснение от Еге:
– Защо търсиш майка ми?
– Защото каза, че много ти липсва – отговаря Еге. – Съжалявам, че си останала сама. Понякога хората имат нужда от някого, на когото да се оплачат, или на чието рамо да поплачат.
– Да… Ти беше този човек за мен в този град – казва тя, а в гласа ѝ прозвучава болка. – Искаш да намериш майка ми, защото не искаш повече да плача на рамото ти? Защо не ме прегръщаш сега? Защо вече не си онзи човек, който смело застана пред чичо Бюлент, каза, че ме обича, а после коленичи пред мен и ми поиска ръката?
– Не знам – отговаря Еге.
– Мисля, че е заради нещата, които не си казахме. – отвръща Зейнеп.
Еге я поглежда объркано.
– Какво искаше да ми кажеш, Зейнеп? И какво не ми каза?
Момичето се кани да отговори, но в този момент в стаята влиза Бюлент.
– Сега ще си тръгна – казва Еге и става от мястото си.
Бюлент се приближава до него и му отговаря твърдо:
– Ще ти кажа пак. Недей повече да говориш за това.
– Защо? – пита Еге, гледайки го право в очите.
– Защото това е, което искам – отговаря Бюлент.
– Какво се е случило с майката на Зейнеп? Никой в тази къща не се ли интересува от това?
– Не. По-добре и ти да не се интересуваш – прекъсва сериозно Бюлент. – Освен това какво ти пука? Кой си ти за Зейнеп?
– Никой – отвръща Еге хладнокръвно, с нотка на горчивина.
– Е, това е точно така. Ако още веднъж отвориш тази тема, наистина ще се ядосам – предупреждава Бюлент.
– Не се притеснявай, чичо Бюлент. Довиждане.
Еге напуска стаята, без да се обръща назад.
Действието прескача във вечерта. Зейнеп седи на леглото в стаята си и се взира в снимката на майка си.
– Защо не ми се обадиш, мамо? – прошепва тя, а гласът ѝ се разнася в тишината. – Защо винаги питаш другите за мен?
Изведнъж телефонът ѝ звъни. Това не е майка ѝ, а Еге.
– Съжалявам за това, което си преживяла – казва той тихо, с нотка на искрено съчувствие.
Зейнеп се усмихва горчиво.
– Не съжалявай, защото не си направил нищо. Но… получих новини от майка си за първи път от много месеци. Дори това ме прави щастлива.
Настъпва пауза. После, сякаш премисля нещо, Еге пита:
– Искаш ли да я намеря?
Зейнеп вдишва дълбоко.
– Можеш ли да го направиш?
– Ако ми позволиш… мога.
– Тогава я намери, защото имам да ѝ кажа нещо много важно.
ИЗТОЧНИК: PoTV.bg
Заповядайте в нашата ФЕЙСБУК група – ТУК там ще намерите всичко за любимите си сериали.
Преглеждания: 18
